INTERMARIUM 2.0 - ще се конструира ли нов аванпост срещу руската агресия в Европа

Помните ли думите на Карл Маркс „Призракът на комунизма броди из Европа“? Днес, перифразирайки великия класик, бих казал, че „призракът на INTERMARIUM-а броди из Европа“. Идеята за политическо обединение на държавите от региона на междуморието по оста север-юг има дълга история и е дори по-стара от идеята на Маркс за комунизма.

На първо място, какво представлява понятието INTERMARIUM?

Това е идеята за конфедеративен съюз на европейските държави, разположени „от море до море“ - от Балтийско до Черно море. Първоначално идеята за „интермариум“ е изразена от Адам Чарториски (1770-1861), полско-литовски княз, известен полски и руски политик, съветник на император Александър I и министър на външните работи на Руската империя (1804-1806). Въпреки факта, че служи в Руската империя, Чарториски вижда като основна цел създаването на „междуморски съюз“, който да предпази Полша и Европа от руската агресия. Като истински поляк, той вижда в тази идея и възможността за разширяване на границите на Полша в рамките на старите граници, включвайки и Прусия.

По-късно, още през 20-те години на ХХ век, първият президент на възродената полска държава Йозеф Пилсудски и неговият външен министър Йозеф Бек стават привърженици на идеята за Балтийско-черноморски съюз. Те смятат, че Балтийско-черноморският съюз трябва да включва Полша, Литва, Украйна и Русия. През същите години известният украински деятел Юрий Липа, още като студент в Познанския университет (1922 г.), подкрепя тази идея и организира Черноморската корпорация с акцент върху обединяването на черноморските държави с цел защита на региона от посегателства както от Запад, така и от Изток. Идеята на Липа е финализирана в книгата му „Черноморска доктрина“ (1940 г.). Успоредно с това се появява и идеята за „три морета“ - Балтийско, Черно и Адриатическо море, което трябваше да включва Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Румъния, Унгария, Югославия, Чехословакия и дори Финландия.

През 80-90-те години на миналия век тази идея е подкрепена от лидера на украинската партия „Рух“ Вячеслав Черновил, но тя не получава по-нататъшно развитие, тъй като първоначално срещу нея се противопоставя Съветският съюз, а след това и Руската федерация. А Европа някак си не реагира на нея, тъй като евроатлантическият блок НАТО набираше сила.

Днес, с упадъка на престижа на НАТО както сред европейците, така и сред жителите на Югоизточна Европа, тази идея може отново да стане актуална. И ако по времето на Пилсудски Балтийско-черноморският съюз трябваше да се противопостави на хегемонията на Германия и Русия и на възраждането на Полско-литовската общност, то днес, когато САЩ провеждат политика на изолация от Европа и намаляват присъствието си в НАТО, акцентът на Балтийско-черноморската идея се измества към противодействие на американската хегемония в Европа и на руската агресия в Украйна. Украйна, която сама, макар и с подкрепата на държавите членки на НАТО (макар и вяло), през последните 12 години и в контекста на тригодишната пълномащабна война на Русия срещу нея, се превръща в ключов фактор за сигурността в Европа.

Полският президент Анджей Дуда обяви още през 2015 г. намерението си да възроди идеята за сътрудничество между Балтийско и Черно море и „да създаде нов междудържавен съюз, известен като INTERMARIUM от Балтийско до Черно и Адриатическо море“. В условията на войната между Украйна и Русия тази идея не отшумя и беше доразвита. През 2020 г. в Люблин е подписана тристранна декларация от министрите на външните работи на Украйна, Полша и Литва с цел създаване на тристранен регионален съюз за политическо, икономическо, културно и социално сътрудничество и засилване на диалога между тези страни, подкрепа на Украйна за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Този формат на срещата стана известен като „Люблинският триъгълник“.

На 1 септември 2020 г. в Киев трябваше да се проведе втората среща на външните министри на трите държави, а беларуският външен министър Владимир Макей беше поканен за почетен гост, но по обясними причини Беларус отхвърли идеята. Макар и по-късно, през август 2021 г., лидерите на Люблинския триъгълник продължиха да се застъпват за присъединяването на Беларус към този формат, но, както подчертаха самите участници, „моментът все още не е дошъл“. Макар че лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановска подкрепи идеята и изрази желание „Люблинският триъгълник“ да се превърне в „четириъгълник“.

През декември 2021 г. и януари 2022 г. се провеждат тристранни срещи на върха на държавните глави на Украйна, Полша и Литва Володимир Зеленски, Анджей Дуда и Гитанас Науседа и работни срещи на правителствените ръководители, на които се финализира тристранният съюз, създава се междупарламентарна асамблея на трите държави и съвместна украинско-полско-литовска военна бригада. Украинците и поляците имат съвместен опит във военното сътрудничество - полско-украинския батальон в Косово. С други думи, на ниво външни министри, ръководители на парламенти и правителствени ръководители е създаден така необходимият днес механизъм на сътрудничество.

Трябва да се има предвид, че в рамките на Черноморската инициатива, макар и не в първоначалния си формат, действа военноморска асоциация „BLACKSEAFOR“, в която участват черноморски държави като Турция, Грузия, България, Румъния и Украйна (Русия е отпаднала). Основната задача на това сдружение е провеждането на операции по търсене и спасяване и участие в хуманитарни операции. Днес Blackseafor вече провежда операции по разминиране в Черно море. Това военноморско сдружение може да се превърне във важен военно-политически компонент в рамките на вече разширения формат на Балтийско-черноморския съюз, към който по всяка вероятност могат да се присъединят и други държави, по-специално скандинавските страни. Между другото, идеята за Скандинавско-черноморския съюз се приписва на Роман Шухевич, който е виждал в този съюз надежден щит срещу алчната и агресивна Русия.

Развивайки тази идея, бих искал да отбележа, че в настоящите условия на украинско-руска война и укрепване на европейската сигурност е необходимо да се разшири форматът на Балтийско-черноморския съюз, който да включва Швеция, Норвегия, Финландия, Латвия, Литва, Естония, Полша, Украйна, Румъния, България и Турция, и който може да се превърне в надежден гарант за сигурността на Скандинавия, Централна и Югоизточна Европа. Присъединяването на Турция към този съюз, с нейния военнопромишлен потенциал, ще увеличи значително силата на този съюз. Не трябва да забравяме, че украинската армия днес разполага със 100 военни бригади, наброяващи 850 хиляди души, в Европа са 80, а общият брой в Русия е 200. Ако руснаците не са в състояние да се справят с украинците, които безстрашно се борят за своята независимост, ще бъде много проблематично да се справят с почти равна по численост европейска армия, оборудвана със съвременни оръжия. Путин плаши Европа и останалия свят, за да не разбере Европа, че самият той се страхува.

Това не противоречи на ЕС и НАТО, напротив, ще ги допълни. Докато Европейският съюз и НАТО обсъждат дали да приемат Украйна в своите структури, създаването на такъв военнополитически конфедеративен съюз с общи принципи на външната политика и обща концепция за отбрана е спешна необходимост. Всички гореспоменати страни са членове на НАТО и Европейския съюз и включването на Украйна в този съюз може да се превърне в реална алтернатива на европейската сигурност и да противодейства на заплахите от Изток. Нещо повече, то ще направи Украйна част от евроатлантическата общност без участието на ЕС и НАТО, а още повече без застъпничеството на американците и дори без тяхната помощ.

Днес все още съществува страх от инерция (както съществуваше страхът от митичната „втора армия в света“), че САЩ няма да помогнат на Европа и Украйна. Делът на икономическото присъствие на САЩ в Европа е 12 %. Това е всичко, което е необходимо! Днес ЕС е един от най-големите играчи и партньори на световния пазар. Европа свикна да се чувства уютно в НАТО под чадъра на САЩ и стана самодоволна. А когато се появи реална заплаха, силно се съмнявам, че ако Путин реши да „тества“ някоя от страните от НАТО, САЩ ще се втурнат да я защитават. Достатъчно е да си припомним близкото минало, когато руски ракети паднаха на територията на Полша и Румъния. Тогава САЩ побързаха да накарат Зеленски да каже, че това са украински ракети, които са паднали на територията на страни членки на НАТО по погрешка.

Независимо от факта, че администрацията на САЩ настоява за увеличаване на военните бюджети на европейските държави - членки на НАТО, днес Европейският съюз, оказал се под реална заплаха, намери финансови средства в размер на 800 млрд. евро за превъоръжаване на Европа в съответствие с програмата „Източен щит“. Включването на Украйна в общоевропейската военна стратегия ще направи задачата за превъоръжаване на Европа много по-лесна, дори без да е необходимо да се увеличават собствените военни бюджети. Достатъчно ще бъде тези средства да се инвестират в украинския военнопромишлен комплекс, да се възлагат военни поръчки на украински предприятия, чието производство ще струва на Европа десет пъти по-евтино, включително чрез създаване на съвместни предприятия за производство на оръжие на територията на европейски държави. Като се има предвид, че Украйна притежава съвременни модерни военни технологии и възможност за производство на съвременни ракетни системи с голям обсег, стратегически безпилотни летателни апарати, които са в състояние да достигнат далечните предели на „необятна“ Русия и днес дори при ограничените украински ресурси.

Украйна вече има на въоръжение (макар и в ограничен брой) ракетни системи като „Сапсан“, „Гром-2“, „Олха“, „Нептун“, „Коршун-2“ и „Молния“ с обсег на действие съответно 100, 240, 270, 300 и 500-700 километра, „Коршун-2“ и „Молния“ с обсег на действие съответно 100, 240, 270, 300 и 500-700 км с точност 10-20 метра. Силите с безпилотни системи като вид въоръжени сили в Украйна са създадени през 2024 г. Днес безпилотните летателни апарати се използват активно във военните действия и често оказват влияние върху хода на бойните действия. В Украйна се произвеждат около сто вида безпилотни летателни апарати с обща численост 4 милиона, от които 1,2 милиона са закупени от украинското министерство на отбраната. Украйна също така значително е увеличила производството си на боеприпаси - мини и снаряди. За съжаление, Украйна е спряла производството на танкове, тъй като основният завод за тяхното производство се намира в Харков, който е на фронтовата линия на военните действия, и производството им засега е преустановено.

Не бива да забравяме, че в рамките на единния национално-икономически комплекс на СССР Украйна заемаше водещи позиции в света в производството на танкове, ракетни системи и други оръжия, да не говорим, че тя е в състояние да си върне статута на ядрена сила, който така безславно загуби под натиска на САЩ и Руската федерация. През тридесетте години на независимост управляващият военнополитически елит на Украйна продължаваше да продава военнопромишления ѝ потенциал, предимно на Русия. Но това е друга тема.

В заключение бих искал да отбележа, че през целия ХХ и първата четвърт на ХХI век световният ред се оформяше и структурираше от такива големи международни организации и съюзи като ОССЕ, Съвета на Европа, НАТО, ЕС и ООН. Днес, в условията на продължаващата повече от десетилетие украинско-руска война, големите военно-политически съюзи поради своята тромавост и бюрократични процедури и наличието на държави в тези съюзи с различни геополитически интереси) не са в състояние (или не желаят) да се справят със съвременните предизвикателства. Ето защо нараства ролята на регионалните съюзи, които не са болни от мегаломания и по-остро усещат необходимостта да гарантират собствената си сигурност. А такъв регионален формат като Балтийско-черноморския съюз днес може да разгърне своя потенциал и ще бъде в състояние да гарантира мира и спокойствието в региона, без да чака на Съединените щати. Украйна, която е подложена на агресия от бившия си гарант и със съдействието на друг такъв гарант, днес удържа руската агресия като ново татаро-монголско нашествие и е ключов играч и аванпост на европейската сигурност.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews