Една история за доброто

Тази снимка е от днес, 12.5.2017, тя не търси сензации или възхищения, тя е моя принос да запечатам едно анонимно добро.

Днес преди обяд едно момче, това, което виждате да подкрепя този възрастен мъж, долетя от някъде, и разбирайки страховете и безпомощността на възрастния, изскочи от колата, подхвана го под ръка и много, много търпеливо го преведе през улицата.

Дори за миг си помислих, че са близки, че внук или син ще вози своя роднина, но не би.

Никой от шофьорите от чакащите коли не натисна нервно клаксон, не че броят на чакащите водачи бе малък. После момъкът, с вероятно модерната прическа, яхна колата от Кюстендил(ско) и полетя пак напред, помахвайки ми с ръка, че ме е забавил.

Просто той бе по-бърз от мен да проумее ставащото, на мен остана да разкажа за него. Анонимният, уважил анонимния Възрастен - вероятно човек на годините на дядо му или баща му!

Пък нека говорим, че младите били провалени или с лошо възпитание, че България потъвала. Имаме от всичко, но го има и анонимното Добро и то има лица като това на момъка от снимката.

Просто трябва да го видим това анонимно Добро, то е около нас, наред с пропагандираните през медиите безверия, неверия, омрази и краеве на света.

Нашата задача, на опазилите своята свяст, е да не забравяме да вярваме в Доброто и да си го показваме един на друг - няма по-заразна болест от Добрината, сторена безкористно.

Следете новините ни в GoogleNews