Дзен и изкуството да протестираш

Довечера ще участвам в предаване по една от националните телевизии и там ще ме питат за Харта 2013 и протестите. Ето какво смятам да отговоря, ако остане достатъчно време:

Протестите са много симпатични и обнадеждаващи, но са организирани неправилно. Вместо да обикалят бавно софийските улици със свирки и барабанчета като на някой хепънинг от рода на „София диша“, хората трябва да стоят мълчаливо около парламента и никъде другаде. И трябва да стоят там не след работно време, когато слънцето се скрие и се поразхлади, а трябва да стоят денонощно на смени.

Присъствието на хората пред парламента трябва да има само едно единствено искане към законодателния орган – да промени избирателния закон, както следва:

1. Нови избирателни списъци, съставени чрез активна регистрация на гражданите, за да се неутрализират т.нар. „мъртви души“ и възможностите за злоупотреба с тях;

2. Въвеждане на машинно гласуване;

3. Въвеждане на задължително гласуване.

Тези промени са напълно постижими и то в кратки срокове. Когато парламентът гласува нов изборен закон и той влезе в сила, правителството подава оставка, парламентът се разпуска и се назначават нови предсрочни избори. Това ще бъде правото ни на последен опит да спасим парламентарната демокрация, преди кризата да се превърне в безизходица и да се наложи да търсим с каква друга демократична форма да управление да я заменяме. Разбира се, има още много какво да се иска. Трябва да се регулира медийната среда, да се неутрализират възможностите за нерегламентирани финансови инвестиции в изборите като купуване на медии и журналисти, купуване на гласове и други видове изборна корупция. Тоест да се опитаме да печелим избори не само с пари. После трябва да се промени конституцията, но не и по-рано, защото едно Велико народно събрание при сегашните условия ще бъде избрано пак с договорен вот и фалшиви бюлетини.

Мисля, че на първо време енергията на протестите трябва да се насочи единствено към постигането на описаната по-горе бърза и сравнително лесна задача. Идеите за работни групи и граждански комисии, които да анализират и диагностицират тъканта на подменената действителност, е великолепна и нежно красива, но не предлага т.нар. „тайминг“ – кое след кое и в какви срокове става и до какви междинни и крайни резултати води. Нещата трябва да са прости. Хората – не. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още по темата

23/06/2013 България

Харта за разграждане на плутократичния модел в България

Следете новините ни в GoogleNews