Бог се роди, Коледо

I.

"През следващата година се налага да дигитализираме спешно всички данни! Освен диверсификация е нужна и стратегия, свързана с децентрализация, глобализация, трябва да използваме нашия ментален капацитет, за да постигнем консенсус на базата на взаимния компромис" - каканижеше някакъв чичка политик, гост в сутрешния блок на някаква телевизия.

Госпожа Петкова се суетеше в кухнята.

Зелевите листа, педантично нарязани с еднаква големина и подредени като войници един по един биваха свивани и напълнени с плънка.

Задушен праз, в който се добавяше домашен червен пипер, ориз, чубрица. Госпожа Петкова си имаше своята тайна - добавяше в плънката малко зелев сок, който овкусяваше допълнително ориза.

След като сви последната сърмичка и я постави в голямата тенджера, госпожа Петкова въздъхна и погледна стената, на която имаше черно - бяла снимка.

Млад мъж в костюм и млада дама с булчинска рокля. Снимка от сватбата на госпожа Петкова и господин Петков. 1970 година...

"Ех, Митко, да не си бе отишъл сега, да хапнеш сармички. Бяха ти любими", помисли си госпожа Петкова и, за да се разсее, смени канала на телевизора.

"Да, имаме бум на младите хора, които се завръщат в страната! Все повече хора смятат, че България е добро място! Това е, защото работим за Родината честно и безкористно!", говореше премиер-министърът пред няколко журналисти, които гледаха измъчено, но не смееха да попитат откъде, аджеба, премиер-министърът е извадил подобни данни.

Госпожа Петкова погледна в листа, който се намираше пред нея.

"Сарми - направени. Питката - нея ще я направя накрая, за да е топла. Чушки, пълнени с боб - готови. Тиквеник - готов. Само да ида за ракийка и май съм готова", отметна дамата, а по телевизията започна репортаж за някакви хора, които били станали популярни в интернет, защото можели да казват първите няколко реда от новата песен на Азис, оригвайки се.

"Открих този талант в себе си като малък! Развих го и сега постигнах успех! В момента пиша книга, казва се "Моят път към успеха", разказваше човекът, който може да говори, оригвайки се.

Госпожа Петкова обу новите си зимни обувки. Те бяха подарък от сина и снахата. От Англия.
Великолепни, здрави обувки.

Облече палтото и, оглеждайки панелния апартамент, отметна за последно дали трябва да направи още нещо.

На елхичката беше забодена звездичка. Точно на върха.

"С Митко я купихме от пазара през 1973 година. Тъкмо бях забременяла с Иван. Толкова са здрави тия играчки", помисли си госпожа Петкова, затваряйки външната врата.

II.

На летище "Джон Ленън" в Ливърпул цареше пълен хаос. Отляво и отдясно преминаваха всякакви хора. Забързани източноевропейци, изнервени американци, загадъчни азиатци.

Иван Петков, работник в ливърпулска кабелна компания, заедно със съпругата си и малкият им син се опитваха да разберат от къде излита самолетът за София.

"Ако този идиот, шефът, не ме беше хванал да бачкам извънредно, щяхме вече да сме се прибрали и да не ми се налага да пътувам на Бъдни вечер", рече на съпругата си Иван Петков, а по уредбата се чу съобщение: "Всички пътници на Райън Еър за София, Букурещ и Прага да се явят на 4 гейт!"

"Това съобщение не ми харесва", - рече Иван Петков и, стиснал куфара, пое към указаното място.

От колоните на летището се лееше песен. Коледна песен.

III.

Госпожа Петкова вървеше по улицата. В ръката си държеше торбичка. В торбичката имаше двулитрова бутилка от Фанта. Само че вътре нямаше Фанта, а сливова ракия.

Ракията госпожа Петкова купуваше от бай Ставри - бивш колега на съпруга й, който сега беше пенсионер и имаше малка къща на село. Бай Ставри беше мераклия и правеше страхотна ракийка.
Но понеже му откриха цироза на черния дроб, той не пиеше. Продаваше ракията и с парите, които си докарваше, подпомагаше семейния бюджет, който и без това не беше особено голям.

"Госпожо Петкова, здравейте", чу нашата героиня.

Обърна се и видя възрастна дама, която куцукаше на отсрещния тротоар.

"А, Николова, как сте? Не сте ли в чужбина при децата?", учудено възкликна госпожа Петкова.

"Не, тази година съм си тук. Сестра ми счупи крак и няма да пътувам. Ще й помагам и ще прекараме заедно празниците", рече Николова.

"А пък аз чакам Ваньо и съпругата му и внучето! Днес пристигат от Англия! Довечера ще посрещнем заедно Коледа! Сготвих и дори взех ракийка! Ваньо много я обича - греяна с мед. И съпругът ми много я харесваше" - рече госпожа Николова.

"Светла му памет на Митко! Душа човек беше!", рече Николова и додаде: "Без време си отиде, не можа да дочака внучето ви."

"Да, така е. Липва ни много на всички. Ракът не прощава никому!", рече госпожа Петкова.

"Желая ви весели празници. Моите деца няма да се прибират тази година. Имат много работа, шефовете им не ги пускат. Сигурно аз ще ходя при тях пролетта"... Госпожа Николова произнесе някак машинално последните думи, сякаш за да не се усети, че са изречени с едва напиращи сълзи...

IV.

"Мистър Петков, съжаляваме. Всички полети на Райън Еър днес са отказани. Пилотите на авиокомпанията са обявили 24-часова стачка. Ще ви компенсираме, а, ако не сте удовлетворени, можете да съдите компанията", заяви служителят на летището.

"Не искам никаква компенсация! Искам да ми намерите друг полет!", бесен изрече Иван Петков

"Опасявам се, че това е невъзможно! За днес всички полети са sold out. Коледа е", отсече служителят, поглеждайки в компютъра пред себе си и уточни: "Най-рано можете да летите след 2 дни с прекачване в Будапеща".

"След 2 дни Коледа свършва! Какъв е смисълът изобщо да летим?", възмути се Иван Петков.

"Съжалявам, но не носим вината ние. Знаете, че тези нискобюджетни компании са си рискови", учтиво отговори служителят и още: "Желая ви весели празници, ето ви телефоните, с които да се свържете, за да се разберете за компенсацията ви".

V.

Госпожа Петкова редеше масата.

В средата постави борови клонки. После свещ.

Бръкна в шкафа и извади кристалния сервиз. Бяха си го купили някога от СССР. Екскурзия, на която отидоха със съпруга й.

Госпожа Петкова нареди чашките за ракия. След това чашките за вино.

В средата на масата постави питка. В питката имаше паричка.

Докато Иван беше малък, съпругът и бележеше мястото, където се намира паричката. И тя се падаше все в малкия. По-късно спряха да бележат питката, но, странно как, паричката пак се падаше непрекъснато в Иван Петков. Госпожа Петкова се досещаше как се случва това, но си мълчеше и винаги много се радваше, че късметът ще е в сина й през следващата година.

Сармите се получиха страхотно. Освен тях на масата имаше и ошаф, чушки, пълнени с боб, царска туршийка.

Госпожа Петкова нареди и орехи, няколко цели глави чесън - казват, че чесънът носел здраве.

Оглеждайки за последен път трапезата, госпожа Петкова пусна отново телевизора.

"Тази година икономиката ни е във възход. Това е позитивната новина по Коледа! България се превръща във все по-добро място за живеене. А и кредитният ни рейтинг расте!", обясняваше финансовият министър, който бе гост на някакво обзорно политическо предаване...

Госпожа Петкова погледна и изведнъж се плесна по главата - "Ами салатата от кисело зеле?".

И веднага тръгна към мазето, за да качи една зелка.

VI.

"Защо не вдига, звъня втори път?" - изнервен и притеснен, Иван Петков набираше домашния телефон на майка си.

Той, съпругата му и синът му седяха в един "Бъргър Кинг" в Ливърпул, все още с куфарите за път. В единия куфар имаше подаръци за майка му и за родителите на съпругата му - парфюм на Кристиан Диор, рокля, панталон, още някакви дреболии.

"Спокойно, ще вдигне. Сигурно е излязла за малко", опита да разведри обстановката съпругата му.

"Мамо, къде си? Няколко пъти ти звънях, не вдигаш?" - Иван видимо се беше свързал с майка си - "А, за кисело зеле". "Ясно. Виж сега, има лоши новини. Не, всичко е наред, спокойно, здрави и живи сме. Има стачка. Всички самолети на компанията, с която трябваше да дойдем не летят 24 часа. Нямаме мърдане оттук. На практика не можем да пристигнем почти до края на Коледа. Съжалявам, мамо, наистина е отвратително", рече Иван.
"Купили сме ти страхотен парфюм. Ще ти го пратя по пощата. коледна серия на Диор. Ще ти хареса. А, взел съм ти и обувки за пролетта. Да, да, ужасно е, така ми се хапваха твоите страхотни сарми. Сега ще ядем мазни хамбургери на Коледа"...

Иван затвори телефона.

"Как прие новината?", попита съпругата му.

"О, тя никога няма да покаже, че й е кофти", отвърна Иван. "Когато тате почина, тя ме заведе на екскурзия. Разкъсваше се от мъка, но никога не ми показа, че страда. Каза ми, че тате би искал да не страдаме за него. И че иска да съм щастлив, защото само така той може да е щастлив горе. Знаеш я, такава си е"...

"Двойният чийзбургер, господине", подвикна продавачът в заведението за бързо хранене...

VII.

Госпожа Петкова седеше на празничната трапеза. Украсата на коледната елха светеше.

"Тази година постигнахме много! Не случайно спечелихме два пъти изборите! Но ще продължаваме да работим още повече! България се превръща в прекрасно място за живот, за култура, за бизнес, за инвестиции!", говореше някой по телевизията.

Госпожа Петкова откъсна питката. По едно парче за всеки.
За Иван, за снахата, за малкия...

И разрови парчетата.

Паричката отново се падна в сина й.

Госпожа Петкова отпи глътка ракия, гледайки сватбената снимка.

"Наздраве, Митко! Съжалявам, че те няма, за да видиш колко хубаво е днес в България", рече си госпожа Петкова, а на вратата се позвъни.

Бяха коледари. Две момчета от съседния вход.

Ники, чийто баща работеше в Испания.

И Гошо, който живееше в Кьолн, но се бе прибрал за малко по празниците.

"Бог се роди, Коледо" - запяха двете момчета, а госпожа Петкова напълни кошничката им със сладкиши и баница.

"Ето ви и парички! И да сте живи и здрави" - рече госпожа Петкова.

"Gracias" - рече Ники.
"Danke" - кимна Гошо.

Бог се роди, Коледо!

Честито и на вас, госпожо Петкова.

И тази година сармите ви се получиха страхотно...

Следете новините ни в GoogleNews