Етичната комисия към Българския лекарски съюз обяви, че е силно обезпокоена от зачестилите медийни репортажи за тежки медицински случаи - с починали пациенти или с настъпили усложнения след лечения. Според комисията е тревожно, че репортажите се появяват преди да са приключили проверки от оторизирани органи и да са ясни резултатите от тях.

Според БЛС това нанася петно върху цялото съсловие и индиректно внушава вина на лекарите и медицинския персонал за случващото се, а по-лошото е, че поставя лекарите под прицел на гнева на цялото общество.

Резултатите от гореизложеното са на лице: ежедневно ставаме свидетели на проявена вербална и физическа агресия срещу наши колеги и това се случва на фона на острия недостиг на кадри в сектора, крепящата се на работещи пенсионери система, огромното натоварване, отговорност и напрежение, на което са подложени българските лекари ежедневно, добавят от етичната комисия.

Затова оттам апелират за търпение при оповестяване на подобни случаи в медийното пространство. Разбираме болката и тревогата на близките и сме съпричастни, но предварително издаване на присъди от тях в медиите, без да се познават фактите по конкретния случай и да е на лице доказана лекарска грешка, повлича общественото недоволство върху цялото съсловие и води до необратими последствия, при които печеливши няма, а губещите сме всички ние: и лекарите, и пациентите, апелират от етичната комисия.

Медийните репортажи за закъсняла медицинска помощ, прехвърляне на пациенти между болнични заведения и проявена небрежност действително изобилстват, като особено често се появяват в ефира на големите национални телевизии. Не са редки и сигналите на нападения над медици - прояви, които преди години бяха приравнени с тези спрямо длъжностни лица, т.е. за тях се полагат по-тежки наказания. В същото време здравната система изобилства от случаи на небрежност, недобра координация и бездушно отпращане на пациенти - все обстоятелства, в които близките са оставени да се борят с дупките в системата, без да усещат съдействие. Практиката показва също, че техните жалби, ако не станат медийно достояние, рядко дават резултат. Това дава усещане, че често медици не носят отговорност дори при тежки нарушения и системата няма действащи правила, при които това да се случва, освен ако по случая не се "шуми".