„Задачи за деня“ на режисьора Петя Златева е късометражен анимационен филм, който стана българското предложение за наградите Оскар, заедно с пълнометражната игрална лента „Ага“ на Милко Лазаров. Анимацията, създадена от студио Compote Collective се радва на редкия шанс да се яви в надпреварата за световните филмови отличия – избрана е сред много други, след като впечатли журито на 16-ото издание на международния фестивал за късометражно кино In The Palace във Варна. Али Асгиари, Катя Тричкова и Санди Либерсон оцениха продукцията високо и ѝ присъдиха награда за най-добър национален филм, с което тя продължава по пътя към Оскарите.

„Задачи за деня“ е новият филм от поредицата анимации, създавани върху стихотворения от български поети. В него кинематографичната история е изградена по мотиви от поема на Стефан Иванов. Гласът в анимацията е на Емилия Клайн, а музиката е на композитора Александър Евтимов. Поредицата „Щрих и стих“ на студиото за анимация Compote Collective започна през 2015-та година, създавайки интригуваща симбиоза между поезия и анимация.

Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003 г.), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004 г.), „Списъци“ (издадена през 2009 г. и номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“) и „Навътре“ (2014 г.). Стефан е и драматург – негови текстове се поставят на сцената на театър „Сфумато“. 

„Задачи за деня“ е филм за кръговрата на живота, изразен в един ден. Възможно ли е битът да определя нашите смисли и мотиви?

За добро или за лошо, всекидневието, без значение дали става въпрос за възпитание, култура, образование, здравеопазване, политика, икономика или рутина и навици, определя какви сме, какво правим и защо го правим. Битът и битието са свързани както физически и конкретно, така и по-абстрактно. Езикът може да е дом, може да създава близост и топлина, да буди възхищение и радост или да натъжава, но може и да насажда омраза, да разпалва конфликти и всекидневни войни на малки или големи нива. Думите могат колкото да създават, толкова и да унищожават. Като и двете събития могат да се случат с еднаква лекота. Иначе казано, човек наистина трябва да внимава какво говори и как постъпва.

Стефан, ти очакваш ли анимацията да получи Оскар? Вярваш ли в щастливата развръзка, или смяташ, че има твърде много независещи от артистите фактори?

Бих могъл да се надявам, но не и да го очаквам. По никакъв начин няма да съм разочарован. Що се отнася до награди, при тях винаги има доза случайност или набор от различни фактори, които са от значение и понякога те нямат нищо общо със самото произведение и с достойнствата му. Това, което този анимационен филм постигна, е повече от това, което очаквах, когато Весела Данчева ми се обади, за да ме покани да участвам във втората част на „Щрих и стих“ заедно с поети като Мария Донева, Марин Бодаков, Петър Чухов, Стефан Икога и Анамария Коева. Благодарен съм на нея и на Петя Златева за прекрасната им работа.

Какво ти дават цветът и ритъмът на филма? Те са специфични и вероятно тяхната метафора ти въздейства като автор на стихотворението.

Когато за пръв път видях скици от филма, те ми напомниха на рисунките за мумините на Туве Янсон. Филмът дава друг обем, смисъл и история на стихотворението. Презарежда го и същевременно внимателно проверява какъв потенциал за визуален образ и история се съдържа в него.

Как те откри идеята за рисуван филм по твоето стихотворение „Задачи за деня“? Или може би ти направи първата крачка?

Весела Данчева и „Компот колектив“ са едни от най-интересните и свободни хора в българското кино, при това не само в анимацията. Те отстояват определена естетика и професионализъм и множеството им успехи говорят сами за това. Ако това се брои за първа крачка, гледах първата част на „Щрих и стих“ в „Дом на киното“ преди няколко години и тогава си мислех колко бих се радвал да ме поканят и мен.

Не се случва често в България поетите да виждат оживелите си във филм стихове. Каква е формулата на твоя успех?

Не знам дали има формула, а и успехът в поезията е трудно измерим. Не е в тиражи, продажби, рецензии или награди. През последните месеци мисля колко е трудно да се запази искреността. Не само в писането, но и в поведението, в стремежите, в действията, защото рязкото разминаване между литература, публичен образ и морални качества е норма не само в политиката или бизнеса. Но по някакъв начин се и радвам. Мисля, че през последните няколко години българската поезия стана малко по-видима, увеличиха се нейните читатели. Даже съществува и издателство за поезия „Да“, което публикува само и единствено поезия. Не знам, но формула би могло да бъде желанието страхът от дълбочина и срамът от честност да бъдат по-лесни за преодоляване.

Разкажи ни за процеса по създаването на филма. Сигурно е много вълнуващо да работиш с режисьор и аниматори по свой текст…

Ще разкрия една голяма тайна. Аниматорите, както и поетите, работят най-добре сами. Имах пълно доверие и не съм смущавал работния процес по никакъв начин. Имахме няколко срещи, разговаряхме така, че никой да не се почувства накърнен по какъвто и да е начин или да му се налага някаква определена рамка. Добрият и коректен работен разговор понякога е рядък феномен.

Имаше ли значително разминаване между твоите представи за визуално осъществяване на стихотворението и това, което се получи като филм накрая?

Имах приблизителна идея как ще изглежда филмът и съм напълно доволен от крайния резултат. Макар и да имам отношение към фотографията, киното, живопистта и към съвременното изкуство, не мога да рисувам и не бих си позволил да се намесвам в работата на истински талантливите хора в това поле. Писал съм и текстове за песни, но не бих казал и на музиканти каква да бъде песента.

За коя публика е предназначен филмът? И каква реакция от зрителите и критиката очакваш?

Мисля, че филмът може да бъде гледан и почувстван от всеки, който може да си позволи лукса да забави темпото, да успокои мислите си и да се остави на тези образи, звуци и думи. Бих се радвал, ако се хареса на повече хора, но стига и един, за който това да е приятната изненада на деня му. Не бих се обидил на никого, ако е разочарован или филмът му се стори скучен или безсмислен.

Има ли у нас истинска, съзидателна критика? Какво според теб ѝ липсва на българската сцена?

Това стои като въпрос още от самото начало на литературната критика в България. Има ли я, няма ли я, необходима ли е, не е ли. Но изкуството, освен всичко друго, е и комуникация между човешки същества. Диалог, който може да бъде започнат, продължен или прекъснат. Когато обществото, в което се създава изкуството, има проблем с честността и справедливостта, с казването на истината, с описването на действителността, тогава има проблем. Много сериозен проблем. И когато обаче обществото няма проблем с премълчан, фалшифициран или деформиран разказ за самото себе си, за миналото и настоящето си, тогава е наистина страшно не само за изкуството или критиката. Страшно е за хората, за децата, за възрастните, за всички ни. Да критикуваш, буквално значи да претегляш. Да отсяваш важно от маловажно. Когато не говорим честно помежду си или в изкуството, същото ще вожи и за критиката.

За какво дерзаят артистите, макар и филмите ни вече да печелят много световни отличия?

Мога да спекулирам, но предполагам, че се надяват на поне толкова адекватно отношение в собствената си държава от държавни и общински институции и политици, каквото получават в чужбина. Може и наполовина. Пак ще е десетки пъти по-добро от настоящата ситуация. Мисля, че това като цяло се отнася не само за артистите, а въобще за българските граждани.

С какво ново ще ни изненадаш? Надявам се, че успехите те мотивират да работиш още повече. 

През октомври в Театрална работилница „Сфумато“ имахме премиера на представление по текстове на Иванка Курвоазие. Тя е автор на първоначалния материал, а аз съм в ролята на драматург. Участват актьорите Весела Бабинова, Василена Винченцо, Лили Гелева, Васил Дуев и Биляна Георгиева. Всеки път представлението ще бъде буквално различно. Не само като текст.

____________________________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на този адрес: [email protected].