Международният бестселър "Ние, удавниците" от Карстен Йенсен вече е на българския пазар.

Романът, представен официално на 1 декември в София, излиза на български език в превод от датски на Мария Змийчарова.

"Това е роман за морето, който на практика е написан в съавторство с великите автори на деветнадесети век Конрад, Мелвил, Стивънсън... „Ние, удавниците“ е най-добрият роман, който съм чел от години насам", е коментар в най-големия норвежки вестник "Aftenposten".

Карстен Йенсен (1952) е роден в Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е моряк от старата школа, капитан на товарно корабче, където като ученик Карстен получава първите си уроци по мореплаване. За разлика от баща си, той обожава да чете и компенсира слабата си физика със самотни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Университета в Копенхаген, започва работа в датския ежедневник „Политикен“ и бързо си създава репутация на социален коментатор с остър поглед за слабостите и грешките на управляващата класа, припомня ИК "Жанет 45".

Йенсен добива популярност през 90-те години с двата си пътеписа „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), в които описва срещите си с хора и култури, доскоро затворени за външния свят – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. След още няколко сборника с есета и пътеписи през 2006 година излиза дебютният му роман „Ние, удавниците“, преведен на 20 езика. Книгата е обявена за най-добрия датски роман за последните 25 години в анкета на датския вестник Юландс-Постен (2009).

Йенсен продължава да пише статии, есета и наблюдения по най-парещите въпроси на съвременния свят – като нападенията срещу Световния търговски център, терористичните атаки в Париж и Копенхаген и войната в Афганистан.

Карстен Йенсен е носител на наградата „Улоф Палме“ (2010) – заради това, че „с думи и действия се бори на страната на слабите и в родината си, и по цял свят“, и на датската литературна награда на името на Сьорен Гюлендал (2012).

∗∗∗

"Роман с изключителна тежест, амбициозен и красив, от един майстор на разказа на върха на силите си. Това е книга, в която трябва да се плава; тя трябва да се изследва, трябва да се изгубим в нея –но това е също книга, която отвежда читателя, смаян от нейните чудеса, у дома, до сърцето, от което се раждат всички велики истории" (Джоузеф О’Конър).

∗∗∗

"Тази книга ловко лавира между интимност, проницателност и заразна наслада от сюжетната линия, от великолепните измишльотини, както и от детайлите, стигащи до гротеска... Достоен събрат на Габриел Гарсия Маркес и „Сто години самота“. ("Jyllands-Posten", Дания)

∗∗∗

"Великолепно допълнение към канона на мореплавателската литература, блестяща нова преработка на една древна тема... страниците искрят от чудно въобразени картини... Езикът е всичко, на което бихте могли да се надявате в един морски роман: стегнат и изчистен, често неочаквано прелестен" ("The Times", Великобритания")