Преображение Господне е от големите празнични дни в църковния календар. И макар отсега нататък дните да стават все по-къси, а времето постепенно да захладнява, преживяваме днешния ден с надежда, че и ние като Него ще станем по-добри. Възраждането на духа е част от присъщата ни потребност все пак да осъзнаваме собствената си човечност.
По делата ще ни познаят.
На север ябълките са отрупали клоните на дърветата. Греят като малки слънца, озарили дори онези моменти, отредени от самите нас за борба със собствените ни безпокойства и страхове. На юг гроздето е вече узряло и соковете му изпълват телата ни с наслада, каквато имаме привилегията да си спомним.
Докато слънцето бавно обръща гръб на лятото, морето е все още гостоприемно, но водите му стават все по-студени, все по-бурни. Радваме се на безмерната му синева, защото всяко предстоящо сбогуване е тежко, но и необходимо, за да осъзнаем колко невероятни са моментите, които преживяваме заедно.
След всяко „сбогом“ ни чака едно чисто ново начало.
Щъркелите скоро ще напуснат гнездата си и порасналите им рожби за първи път ще открият нов свят, в който ще продължат да обичат и да се радват на слънцето там. Преди отново да се завърнат вкъщи следващата пролет. Преди отново да се поздравят с всички лястовици, обитаващи стрехите на нашите домове.
Зимата е неизбежна, но все още е далеч.
Ако все още не сте си пожелали нещо хубаво, направете го с цялото си сърце. Погледнете към небето. На Преображение то се отваря, за да сбъдне желанията ни, извикани чрез добротата на Онзи, който не забравя крехките ни души.
