Премиерата на новата книга "Тъй рече Виктор" на Маргарита Петкова се състоя в клуб „Журналист“. Залата на СБЖ можеше и да успее да събере обичащите Маргарита и Виктор поотделно, но да събере почитателите и на двамата се оказа невъзможно. Първата дама Десислава Радева, едни от най-даровитите български творци, както и много ценители и почитатели на поезията засвидетелстваха любовта си към колосалната поетеса.
Маргарита Петкова винаги се е доказвала като мъжкото момиче на българската поезия. Но за първи път показа на всички и Виктор – този, който диктува куплетите в последната ѝ стихосбирка. Публикувани в социалните мрежи през последните години, те бързо печелят хиляди почитатели, които настояват строфите да бъдат събрани в книга.
Дали вдъхновението е мъж, който се появява и изчезва ненадейно, дали думите му се късат в мрака или избуяват в утринен плам? Едно е сигурно – талантът вече не страда от еднополовост. Можете да изберете как да го наричате - Маргарита или Виктор, можете да изберете и как да го обичате. Но не можете да изберете да не го забележите.
Перото на Маргарита Петкова гали и пробожда, извайва и разрушава, разплаква и утешава, но никога не мирува. Надничаща под широкополата шапка на Виктор, стихията на поезията този път не ни отвява само с любовни строфи. Новите ѝ стихове са се изтръгнали от вените на живота, докоснали са се до божественото и са се трансплантирали обратно в човека, за да го спасят от самия него. Парче по парче, така както и са събирани.
На въпроса кой е Виктор, Маргарита Петкова отговаря: „Както е възкликнал Гюстав Флобер „Мадам Бовари – това съм аз!”, точно тъй рече и Виктор…"
Тъй рече Виктор, ден след атентата
Лее оловни куршуми небето против уплахи и против уроки.
Блъскат се облаците несметни, наметнати в сиви бурки.
Седем настръхнали гарвана гледат зорко и безпощадно.
Локвите мерят педя след педя по тротоарите. Гладни са.
Някак притихнало, някак неистинско, някак зловещо, природата
се разпростира с писък и плисък местно и международно.
Аполитично мълчат календарите - поредна червена дата.
Четири гарвана злобно повтарят, че животът е краа!-краа!-кратък.
Кратък е, знаем го, и е интрига, че може да бъде вечен.
И сто лета да живееш, не стигат. Някой те дебне, човечество.
Гарвани грачат. Дали привикнахме със всяко чудо за три дни?
И се скатаваме, ниско и тихинко, от Брюксел до село Миндя.
От Северния до Южния полюс, на изток и запад от Гринуич,
плюем си в пазвите и се молим. Пред смъртта няма различия.
Пред смъртта до един сме равни. Без цвят, без възраст, еднакви.
Литват и вият кръгове гарваните. Над пепелища и макове.
Ах, не разбираш ли, болно човечество, чуплив е животът. Кратък е.
Воланд се усмихва - Анушка вече е стиснала детонатора.
Снимки: Ивелина Чолакова
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)