„Systemsprenger“ / „System crasher” е името на втория женски филм с премиера в основната категория на Берлинале, който позитивно ни връща в познатия ритъм и дух на фестивала. Името му може трудно да бъде преведено на български с една дума. Образно казано, това е определение за човек, който не може да бъде част от системата и не може да бъде задържан от нея на едно място. Systemsprenger е термин, който се използва за хора с особено поведение, с които „системата“ т.е. институциите не могат да се оправят. В последствие тези хора често биват изцяло отритнати от обществото и пропадат до собственото си саморазрушение.

Дебютният филм на германката Нора Фингшейд определено ще възбуди много бурни дискусии в Германия, защото именно тук тази тема е от особено значение. Сниман с минимален бюджет, с много добре подбрана музика, страхотна главна детска роля и натурална игра от страна на всички други актьори.

Лентата разказва за деветгодишно момиче, което има агресивни пристъпи и трудно допуска хора до себе си. Майката е оставила социалните институции да поемат грижата за детето. То бива прехвърляно от една институция на друга, докато вече никой не иска да го приеме при себе си. Основното послание на филма е, че независимо от всичко, майката единствена на този свят може да помогне на детето си. Това е така само, ако тя иска да го направи.
Режисьорката прекарва дълго време в проучвания за конкретното разстройство, което главната героиня има и това си личи по убедителната интерпретация на актрисата.

Красотата на филма се крие в това, че създава много достоверен психологически портрет на социалните работници – хора, които не само физически, но и емоционално въвличат себе си в работата с пациентите си. Понякога границата може да бъде много тънка и опасна както филмът показва.

Надявам се филмът да стигне до България, защото може да даде много храна за размисъл. За сега смея да твърдя, че това е първият сериозен кандидат за Златна мечка 2019 година.