Близо месец преди аржентинският футболист да навърши 30 излиза най-изчерпателният анализ на пътя му към върха: „Месиграфика: Илюстрирана биография на гения Лионел Меси“ /“Книгомания“/ . Авторът Санджийв Шети е сред най-тачените спортни коментатори на Би Би Си и се е постарал да проследи развитието му от детските мачове по улиците на Росарио през израстването в Барселона до рекордите му в Шампионската лига и по световните първенства.

Текстът е илюстриран с куп цветни фотографии и подробни таблици за скоростта му на терена, за точността на ударите, ефективността в борбата за топката и асистенциите. Шети се спира на годините, прекарани от Меси под ръководството на Пеп Гуардиола, споменава надвисналата сянка на сънародника му Марадона, както и съревнованието с Кристиано Роналдо. Не му спестява нищо: нито инжекциите, които си е правил като ученик заради недостига на хормона на растежа, нито странностите на характера, нито страстта по скъпите коли, нито проблемите с данъчните.

Първата „заплата“ на Лео е … фунийка със сладолед по времето, когато бележи точки в кварталните мачове. Сегашната е 400 000 евро седмично. Но в него още има нещо от онова момче, твърди авторът на „Месиграфика…“. Най-малкото защото обожава татуировките и игрите на компютъра в луксозната си къща за около 5 милиона евро.

Какъвто и да е в личния си живот обаче, на терена Лео няма равен. Дори Стоичков е готов да го признае: „Едно време бяха казали, че за да ме спре човек, му трябва пистолет. За да спреш Меси, ти трябва картечница“.