Аполония 2020: Премиера на 'Земното щастие' от доц. Георги Лозанов

OFFNews 28 август 2020 в 12:03 3179 0

Измерване на времето със свещи

14/11/2024

Слави Панайотов с нова книга през декември

На 3 септември от 19 ч. е премиерата на "Земното щастие" от доц. Георги Лозанов, в рамките на Фестивала "Аполония".

За разлика от много подобни текстове, появили се напоследък, книгата на Георги Лозанов не е насрещна атака срещу новите популистки лидери или техните политически утопии, тя е опит за защита на либерализма не като политическа идеология, а като политическа чувствителност. Това е книга в традицията на Мишел дьо Монтен, който никога не си затваря очите за несъвършенството на човешката природа, но вменява на човека задължението да бъде свободен, както и непрекъснато да рефлектира върху моралните избори, които прави. Да си свободен не значи да живееш в свободно общество, а да защитаваш собствената си автономност, независимо в какво общество живееш.

“Ако въпросът е какво всъщност работя, най-честният отговор е компромис. Не смятам компромиса за нещо оскърбително, лигаво и безгръбначно. Напротив, вън от него има само фанатизирани джуджета”. Това изречение е най-важното в книгата на Лозанов, то е център на неговата житейска философия. Защото човек е компромисите, които прави. И Лозанов се отличава от повечето наш съвременници, че той си дава ясна сметка за това.

Тази книга може да бъде написана само от човек, готов да защити компромисите си. И това прави дневниците на Георги Лозанов толкова различни от дневниците на други, на тези, които неуспешно се опитват да ни убедят в своята безкомпромисност, както и на тези, които са готови на всякакъв компромис.
Иван Кръстев

Георги Лозанов е философ, журналист, художествен критик, медиен експерт. Влизал е в различни институционални роли, най-популярната от които е на дългогодишен член и председател на НСРТ, а после и на СЕМ. Днес той съчетава работата си като доцент в Софийския университет с ръководството на дирекция Културни комуникации на БТА.

"Земното щастие" е третата му есеистична книга след "Какъвто трябваше да бъда" и "Мое дясно", посветена на най-голямата му битка - с атаките срещу културния либерализъм, във време, когато те идват не само извън, а и отвътре на Християнската цивилизация.