Създава ли битката при Ахелой българска империя (видео)

Анхиалос, сегашно Поморие, преминава за първи път в български ръце през 708 г., когато кесарят Тервел превзема града от перфидния си съюзник Юстиниан II. Двеста и девет години по-късно, през 917, край рекичката Ахелой, недалеч от Анхиало, се развива огромна битка, превърнала Първата българска държава в империя, конкурентна на византийската.

Днес между село Ахелой и Поморие се простира плажна ивица, зад която лежат прочутите поморийски солници с лечебна луга. Любителите на по-свободното летуване все още могат да се насладят на това красиво място. За съжаление, преди пет години, точно по време на чeстванията по случай 1102 години от историческата битка, разиграла се наблизо, България научи, че местни предприемачи са унищожили Симеоновата могила край поморийското градче Каблешково. Според местната традиция вече съсипаната могила е била мястото, от което победителят в сражението е наблюдавал и ръководил движението на българската войска.

През годините непосредствено преди битката при Ахелой българският владетел Симеон е в постоянен спор с ромейските си съседи. Според договор, сключен двайсет години по-рано, българинът трябва да получава данък в злато и скъпи одежди. Императорите Александър и Константин VII разбираемо се опитват да избягнат унизителното за империята им задължение, така че Симеон преминава от дипломация към открита война и се придвижва свободно из византийските владения на южните Балкани, превземайки Одрин и заплашвайки Солун и Драч. От 912 г. нататък Симеон вече не се задоволява с титлата "от Бога архонт на България" (или "на многото българи") като прадедите си, а започва да се нарича "василевс" и то "василевс на ромеите", същевременно твърдейки, че при една от срещите си с константинополския патриарх Николай е бил коронован - и същевременно опитвайки се да предложи една от дъщерите си за съпруга на младия император Константин, така че да стоне негов тъст и настойник, а значи - и регент на Източната римска империя.

Византийската и българската държава се движат към решителен сблъсък. Ромеите, под управлението на императорската майка и настойница Зоя Карбонопсина, сключват мир по далечните си източни граници с арабите и се опитват да привлекат за съюзници познатите противници на България от източноевропейската степ - маджари и печенеги. Симеон, който веднъж вече е бил обсаждан от маджарите в Дръстър, успява да предотврати съюз между противниците си и да събере значителна армия от всички български владения от двете страни на Дунава. По това време ядрото на българската държава е около днешното Шуменско плато, Добруджа и отсрещната Влашка низина, която представлява най-близката до Плиска, Преслав и Дръстър част на Отвъддунавска България. Българският военачалник Мармаис е изпратен начело с малка войска към границите със Сърбия, за да попречи на евентуален сръбски бунт по време на подготовката за голяма война с константинополската империя.

Ромеите също не стоят безучастни. Пълководците им Йоан Вога и Леон Фока свикват извънреден набор освободени от арабските граници малоазийски стратиоти. Началниците на имперския флот Роман Лакапин (бъдещият император Роман I) и Константин Липс извеждат корабите си в Черно море, с готовност да подкрепят сухопътната войска. Лакапин и отделни отряди на печенегите дори извършват серия разсейващи атаки в устието на Дунава. Според "Чудесата на свети Георги" обаче повече печенежки и дори отделни маджарски отряди се включват към българските войски, вероятно заради щедростта на Симеон към техните вождове.

През юли-август 917 приготовленията на двете империи са завършени и подготвените сили настъпват към мястото на съдбоносната си среща.

В началото на август Леон Фока голяма част от ромейската армия достига крепостта Анхиалос или днешно Поморие. Той се надява да продължи на север към Стар планина, да пресече често фаталните за Византия проходи и да се срещне в Мизия с флотилията на Роман Лакапин и печенежките му приятели. Българските войски обаче достигат района на Анхиалос по същото време и блокират пътя на византийците.

на 20 август сражението започва на около осем километра северно от Анхиало, край рекичката с античното име Ахелой, намираща се близо до днешното село със същото име. Продължителят на хрониката на Теофан Изповедник ни съобщава, че първоначалният устрем на византийските сили принуждава българите да започнат отстъпление от избраните позиции. Войските на Симеон са на ръба на паниката. Те побягват от възвишенията южно от Ахелой. Ромеите нарушават плътния си строй, за да се впуснат в преследване.

В този момент, твърди "Хронография", на Леон Граматик, Симеон и българската конница се намират в крайната западна точка на бойното поле, максимално далеч от плажната ивица, отвъд разпадащия се български десен фланг, преследван от напредващото на север ляво крило на ромеите. Българският владетел заповядва атака и византийската войска се оказва беззащитна. Кавалерията на българите, все още носеща традициите на степната война, увлича след себе си доскоро обезсърчените пешаци, коитo спират бягството си. Останали без резерви, ромеите се опитват да дадат отпор в центъра на бойната поле, но са напълно разгромени. В хаоса на боя загива слезлият на сушата флотски друнгарий или адмирал Константин Липс. само няколко години по-рано той е поръчал строежа на нова църква в Константинопол. Днес храмът,издигнат от нещастния ромейски флотоводец още съществува като джамията "Фанари Иса" в сърцето на модерен Истанбул.

Седемдесет и пет години след сражението "История" на дякон Леон (или Лъв Дякон, защото всички византийски "Лъвовци" всъщност се наричат "Леон") твърди, че на полесражението още можели да се видят купища от кости там, където бягащите ромеи са били позорно бити. При известната склонност на византийските автори към литературно украшателство, не е изключено мобилизираните за това сражение византийски сили да са възлизали на над тридесет хиляди души, при не по-малобройни български сили отсреща.

Битките в Ранното Средновековие често включват по-голям брой хора от по-малките, професионални сблъсъци между наемници и други специалисти в "занаята на оръжията" от по-късния период.

Останките от византийската армия са преследвани в отстъплението си до стените на Константинопол. Леон Фока е победен още веднъж в Тракия, в сражението при Катасирте в началото на септември.

Симеон подновява предложението си за сродяване с Константин VII (император, който на зряла възраст ще се прослави по-скоро с литературните и историческите си трудове, отколкото с управлението си). Поредният преврат в Константинопол и съобщенията от българските пълководци Мармаис и Тодор Сигрица за сръбско раздвижване в крайния български северозапад карат българския монарх да продължи преговорите с победения противник вместо да задълбочи войната. През следващото си и последно десетилетие Симеон така и не постига всичките си искания, но отекващата през вековете българска победа при Ахелой подготвя условията за големите дипломатически успехи на Симеоновия син и наследник Петър: възстановяването на византийския данък към България, преминаването на по-голямата част от Тракия и дори Тесалия под българска власт и най-трайните придобивки: легитимна царска, тоест императорска титла за самия Петър, както и пълна автокефалия на българската Църква, която ще придобие ранга на патриаршия.

В известен смисъл победата при Ахелой довежда България до положението не просто на равноправна сила на Източната римска империя, но и на нова имперска сила, откъсваща се от степното си наследство и навлизаща във византийската културна сфера като един вид западно отражение на ромейската държава.

Следете новините ни в GoogleNews