Очакванията на младите за размера на доходите се разминават с действителността

Липсата на желание на младите хора да работят е резултат на драстичното разминаване между представата им за доходи и реалността, сочи последното проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за причините неактивността на младите (NEETs). Изследването за първи път разглежда данни за NEETs по етнос, здравен статус и по доходи. 

"Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите. Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките. Роля в процеса имат и ромските медиатори в усилията им по активация", се казва в текста.

Анализът показва, че в Южния централен регион на България има най-високо ниво на NEETs – 31.8%. 

Отглеждането на деца е ключово разграничение между мъжете и жените, спадащи към NEETs, независимо от броя на членовете от семейството. Наблюдават се доста повече неактивни жени с деца в домакинството, което подсказва, че политиките, целящи да се свиват дела на NEETs, трябва да включват и подкрепа на младите майки. Докато малко повече от един на десет етнически българи спада към групата на неактивните младежи, това важи за близо един от трима етнически турци и двама от трима роми. Това има голямо значение за политиките, тъй като показва, че докато образователната система и трудовият пазар съумяват до голяма степен да интегрират българския етнос, независимо от образователното ниво, пола или региона, те се провалят по отношение на етническите малцинства;

Данните показват, че лошото здравословно състояние и инвалидността също сериозно намалява възможността за активно участие на пазара на труда или в образование. Причина за това може да се търси в ефектите, които неравенството във възможностите (например, по отношение на достъпна среда) би могло да има върху социалноикономическото състояние на младите хора, се казва в анализа.

ИПИ организира шест фокусни групи в трите региона с най-голяма концентрация на NEETs. Във всеки от тези региони са проведени срещи с местни представители на бюрата по труда, социалните услуги, образователните институции, общинските администрации, НПО, индустриални асоциации, както и младежки и ромски медиатори. Изследването сочи, че най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични очаквания за доходите, следвана от разчитането на доходите на членове на домакинството (особено на работещите в чужбина).

Липсата на работни места се разглежда като фактор с по-сериозен ефект върху младите в Северозападна България

Не е налице единна система, която да следи за реализацията на младежите, което възпрепятства ефективното дефиниране и провеждане на политики. Въпреки това политиките по активиране на младежи успешно идентифицират групите с най-значителни проблеми – ромите и младежите с основно и по-ниско образование, но засега усилията за включването им на пазара на труда са с умерен успех.

Рекордно високите нива на заетост и рекордно ниската безработица, комбинирани с активните политики, целящи идентифицирането и активирането на младите, допринасят за подобряване на положението на младежите на пазара на труда, но може да се направи повече за устойчивото им включване, пише още в анализа на ИПИ.

Въпреки че по-големите усилия за активизиране в последните години дават позитивен резултат и на национално, и на местно ниво, работата на отговорните институции би могла да бъде по-ефективна, ако някои регионални особености се вземат под внимание. 

В повечето региони в страната политиките по активиране на ромите постигат добри резултати, което показва, че трябва да се преодолее липсата на ромски медиатори в областните центрове с голяма концентрация на ромско население;

В някои части на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана от липсата на достатъчно организиран транспорт.

Подобряването на координацията между младежките медиатори и бюрата по труда е важна стъпка в посока подобряване ефективността на усилията по активация. Липсата на обратна връзка, която младежките медиатори получават във връзка с резултатите от регистрационните процеси, е част от по-широк проблем – липсата на инструменти за проследяване на реализацията на трудовия пазар на участниците в най-различни схеми за заетост и образование.

Следете новините ни в GoogleNews