Българинът може да достигне средноевропейско ниво след 90 години, но ако през това време Европейският съюз има нулев растеж. Това заяви изпълнителният директор на Европейския институт по стратегии и анализи Бранимир Ботев пред bTV.

Според него ако ЕС има растеж 0,5% на година, то тогава ще стигнем този стандарт след 141 години, а ако растежът е 1% на година, това ще е възможно едва след 233 години.

Средностатистическият растеж в ЕС е 2,3 – 2,4%, затова добрите показатели, които ние отчитаме – от 2,5 понякога до 4%, стартираме от ниска база и ръстът, който правим, не може да догони това, което имат в европейските страни. Все едно слонът да направи една слонска крачка, а мравката да направи 10 крачки и да твърди, че е изминала по-голямо разстояние, обясни той.

Страната ни трябва да се обедини около национални цели, които не са партийни, коментира Ботев. 

„Ако нямаме ясна визия за това какво трябва да правим, какви са националните приоритети на страната, които трябва да се отърсят от партийност, държавата ни ще се озове в ситуация, в която ще бъде камертон на външно влияние”, смята той.

Ботев подчерта, че страната ни много силно резонира на външни фактори. 

"Ние планираме спрямо това, което ни се предоставя. Не залагаме вътрешни фактори, а разчитаме това, което ще ни даде Европа, а какво ще стане след 2020 г., когато ни спрат кохезионните фондове или те не са това, което са.
Отгледахме си един витринен сектор, какъвто е зърнопроизводството, и занемарихме редица традиционните експортни сектори на България, каквито са зленчукопроизводството, производството на плодове, етеричномаслени култури. От друга страна, ние се вкарваме в най-тясното място, тъй като зърнопроизводството и търговията със зърно е световна борсова търговия – утре се срива борсата в САЩ и нашите зърнопроизводители могат така да се каже да затворят дюкяните. Около нас има двама световни зърнопроизводители – Украйна и Русия. Ние с тях ли ще се мерим", каза още той. 

Бранимир Ботев коментира, че обществените поръчки са най-големият бизнес в България и той е контролиран от администрацията и политиците. 

Всеки работен ден 55 млн. лева отиват за обществени поръчки. За последните 9 години 87,5 млрд. лева дава държавата на година за обществени поръчки. 10% от БВП се разпределя под формата на обществени поръчки. Това генерира, от една страна, корупция, от друга – създава монополни вериги между администрация, политици и изпълнители, и на трето място това те отучва да правиш бизнес, защото няма такъв бизнес, който да може да генерира такъв финансов ресурс и да го хвърля на пазара в рамките на един ден – 55 млн., подчерта той, като допълни, че 10% изпълнителите получават 80% от поръчките.