Георги Иванов беше част от един невероятен отбор на Левски, който в средата на 90-те година на миналия век доминираше по нашите терени и биеше редовно вечния враг. Със „сините“ Геша, както го знаят футболните хора, вдигна две поредни титли и една Купа на България, а съотборници му бяха няколко от героите за България на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Запален от дете със синята идея и сбъднал мечтата си да играе за любимия си тим, в днешни времена Геша си остава негов верен фен.

Пред Нострабет Георги Иванов споделя своите впечатления от последното Вечно дерби и очакванията си от Левски през сезона.

Г-н Иванов, как видяхте Левски срещу ЦСКА?

Левски игра добре и тактически правилно, и мисля, че повече трябва да съжалява за изтърваната победа.

Защо обаче не я постигна?

Защото нашите допуснаха глупав гол, като във въпросната ситуация вратарят не трябваше да излиза. В такива мачове обаче нервите са лош съветник, напрежението си казва думата и невинаги мисълта е водещата. Всичко е повече инстинкт и мигновено решение, което понякога не е правилно. Точно заради това дербито е непредсказуемо и не всеки може да понесе високото напрежение в тези мачове.

Справедлив ли е равният резултат?

Вижте, той едва ли удовлетворява някой от двата съперника, тъй като победата беше еднакво важна за тях. Но Левски все пак търсеше докрай трите точки и повече ги заслужаваше. Особено в последните минути Левски показа с игровото си поведение, че иска да спечели, докато ЦСКА повече се защитаваше.

Пропускът на Уелтон в началото на второто полувреме ли попречи на „сините“ да ликуват?

Пропускът беше от решаващо значение, защото ако беше вкарал, мисля, че 90 процента Левски щеше да спечели. Тези дербита обаче са изпъстрени с пропуски и грешки, които са плод на голямо напрежение.

Не става ли Левски предвидим, като търси само Уелтон, който да получи пас зад гърба на десния бек или да го надиграе, а после евентуално да отбележи гол или да подаде за такъв?

Когато нямаш дълга скамейка от равностойни играчи, ставаш предсказуем за противниците. Хубавото в случая е, че с качествата си, Уелтон е труден за опазване. Той винаги може да измисли нещо, което да доведе до гол. Но късата резервна скамейка на Левски оказва влияние и в някои мачове отборът може да стане предвидим. Неслучайно Левски се мъчеше в предишни срещи и вкарваше накрая, когато съперникът се измори.

Какво му трябва на Левски, за да продължи да се бори за златото?

Левски като цяло играе добре и дано да продължава така, но е очевидно, че се нуждае от 2-3 качествени попълнения в офанзивен план, които да са по-добри от сегашните играчи. Новите трябва да разчупят играта, за да може тимът да не бъде предсказуем и да не се разчита на един или двама, а изненадите и опасностите да идват от няколко играчи едновременно.

Какво мислите за защитата на „сините“?

Защитата горе-долу е стабилна, но естествено, във всяка една линия е необходимо конкуренцията да е висока. Може и в защита да се вземе някой, който да замени определени играчи, когато се налага. Защото колкото първенството отива към края, толкова повече се увеличават картоните и наказанията. Ако едни и същи играчи поемат по-голямата част от мачовете, неминуемо ще последва някоя друга контузия. Така че във всяка една линия трябва да има стойностни футболисти на пейката, готови във всеки един момент да заменят отсъстващи, за да играе отборът по един и същи начин, независимо от състава, а и за да може треньорът да разполага с повече варианти за ротации.

Справя ли се Пламен Андреев на вратата?

При него проблемът е в младостта. Ние искаме от едно младо момче да играе като 30-годишен вратар, да е сигурен и стабилен. Но неговата младост му изиграва лоша шега от време на време. Младите не са толкова постоянни и към тях трябва повечко търпение. Специално Пламен има качества и това търпение, което ръководството на клуба проявява към него, ще му помогне след време да бъде един от сериозните вратари в България.

Отнася ли се същото и за Асен Митков?

Разбира се. Неслучайно в чужбина на 17-18 годишните им се дава редовно шанс, независимо от грешките, и след време те струват много пари и се отплащат за търпението към тях. Асен също е играч с качества и аз се радвам, че такива момчета играят по-важна роля в Левски. За мен това е бъдещето на клуба. Досега се питахме, къде са нашите юноши, къде са младите. Ето, сега играят. Те ще бъркат, по някой път отборът ще губи заради тях, но с търпение клубът ще си възвърне инвестициите и те ще станат фигури, с които Левски да се гордее.

Ще издържи ли Левски на напрежението в битката за титлата, след като за нея се борят поне още четири отбора?

Битката тепърва започва и ще е ожесточена. Тепърва ще се изострят нещата, но аз виждам дух и настроение в играта в Левски. Именно това и ако се вземат мерки на Нова година с някои попълнения, които да не отстъпват на сегашните титуляри, ще даде възможност на Левски да остане в претендент за първото място. Иначе в Левски винаги има напрежение, без значение дали си първи или не. Това е един съвсем различен клуб от останалите, обичан от много хора и играещ почти винаги пред пълен стадион. Така че напрежение има във всеки един футболист на Левски и който не е играл за него, няма как да знае какво се случва в отбора, на терена и в тренировъчния процес. Мисля обаче, че настоящите играчи на Левски са свикнали с това напрежение, а и при тях най-доброто е, че играят две години заедно, което е огромен плюс.

Какво бихте казали на феновете на Левски?

Бих им казал да се обединят, защото всеки от тях обича отбора. Аз винаги съм изпитвал удоволствие, когато изляза на терена, да видя тази любов към Левски, която те задължава да се раздаваш максимално. През годините привържениците на „сините“ винаги са ги подкрепяли и са били единни, и неслучайно сега, предвид разделението им, Наско Сираков каза, че най-важният мач е срещу НАП и той трябва да бъде спечелен единствено с обединение и голяма любов. Когато този мач се спечели, Левски ще печели задължително и с помощта и обичта на левскарите по трибуните.