Иска ли България да бъде лидер в реформата на ЕС за цифровия пазар? По-скоро не

Макар темата за авторското право и единния цифров пазар на Европа да не е сред най-близките до повечето българи, страната ни тъкмо сега се намира на ключова позиция, която ѝ дава шанс да бъде лидер в определянето на европейското бъдеще в тези две направления. В момента Европейският парламент готви директива, която напълнно ще реформира цифровия пазар. Дебатът по темата все още е вял, а проблеми около текстовете има и то не от днес.

Над година различни организации и медии предупреждават за спорния член 13-ти от директивата. С прости думи, той ще задължи всички доставчици на интернет и уеб услуги (можем да вземем за пример Youtube ) да наблюдават и следят всичко качвано от потребителите за нарушения в авторското право. Това би следвало да става чрез поставянето на филтри, които да следят какво потребителско съдържание се качва.

Редица европейски организации вече се обявиха срещу член 13, Евродепутати също въстанаха срещу планираната реформа. Сред най-активните гласове срещу готвените промени е Юлия Реда от групата на Зелените в Европарламента. Именно тя започна кампанията "Сложете край на машината за цензура", която включва представители на всички политически сили в ЕП -.

"Представете си, че всеки път, преди да си отворите устата, някой ще проверява какво искате да кажете", дава пример Реда.

България е в удобна позиция не само да повлияе, а да е водеща страна във вземането на крайно решение, защото:

- България председателства Съвета на ЕС до юни 2018;

- Евродепутатът Ангел Джамбазки е докладчик по директивата от групата на консерваторите в ЕП;

- Мария Габриел е водещият комисар, който трябва да движи реформата.

Въпреки това засега страната ни не дава знак да работи активно за консенсус по реформата. 

По време на българското европредседателство работна група в Министерството на културата трябваше да изработи т.нар, компромис - т.е. компромисен вариант (де факто нови предложения в текста на директивата), който да бъдат разгледан от Съвета и всички държави в него и да бъде взето решение. Досега страната ни е предложила два компромиса. Първият беше отхвърлен от страните-членки. В него на пръв поглед имаше добри стъпки. Например бяха извадени някои бизнеси от адресатите на разпоредбата – хостинг компаниите и платформите за онлайн търговия.

„На пръв поглед е хубаво, но подходът е смущаващ. Едно по едно почваме да вадим от нея и да изключваме. Променяме радикално цялостния режим на отговорността на онлайн посредниците, за да променим начина на работа на няколко интернет гиганта, след което се втурваме да вадим на парче от приложното поле на разпоредбата конкретни онлайн бизнеси и нетърговски проекти, които са се разбунтували срещу предвидените рестрикции”, коментира за OFFNews адвокат Ана Лазарова от организацията „Цифрова република“. Тя и екипът ѝ са повели битка срещу член 13, а целта им в България е да запознаят както обществото, така и бизнеса, който ще бъде засегнат от този текст на директивата.

„Първият компромис презюмира, че определен вид посредници, всички без изключените, извършват съобщаване на публиката. Третират го като издатели и медия. И това е смущаващо, защото ако една платформа бъде третирана като издател, тя ще започне да се държи такъв. Това ще доведе до стриктен контрол върху съдържанието, което се публикува и ще се допуска само това, което е изрично одобрено. В този смисъл потребителят ще може да публикува материали в мрежата само, когато съответстват на “редакционната политика” на платформата.”, каза Лазарова.

След като първият компромис бе отхвърлен, Министерството на културата изработи втори. Той също не бе приет.

„Във втория компромис на българското председателство бяха предложени допълнителни изменения и този път извадиха изрично „Уикипедия“ и енциклопедията стана изключение в текста. Хубаво е и че направиха така, че да не важи за образователни и научни материали. Което също е добре, но какво правим с библиотеките и художествената литература? Какъв е статутът на тези хранилища?", коментира адв. Лазарова.

Междувременно работната група работи по трети компромисен вариант и изцяло нови предложения.

Въпросите на Лазарова не са риторични, но отговор нямат. Дефинициите в директивата са малко и недостатъчни, за да внесат яснота и спокойствие у критиците ѝ. А те не са малко.

Дотук с приноса на европредседателството за директивата. Да видим какви ги върши еврокомисарят по цифрова икономика Мария Габриел според изданието Politico:



Явно липсата на достатъчно активност на България прави впечатление не само на нас.

Ето какво пише Politico за Габриел:

Какво може да се обърка в прескъпия план на Европа за дигитална реформа (планирано е да се изхарчат 415 млрд евро)? Много неща.

Девет месеца след като Габриел бе назначена, в Брюксел маркираха своето недоволство от нейното лидерство: плановете за вдигането на аудиовизуалното геоблокиране са на път да се провалят; разговорите с телекомите за реформата в бранша не вървят; директивата за авторското право е заседнала в калта.

По всичко личи, че въпреки позициите си в момента, България едва ли ще изиграе ключовата роля в тази сфера. Компромисът едва ли ще бъде постигнат в рамките на председателството ни, което изтича след два месеца и половина. Най-вероятно тежестта ще падне върху следващата страна председател - Австрия.

Оставяйки настрана евробюрокрацията, да се върнем към потребителите и бизнес, който са следващият най-голям потърпевш от директивата. Най-вече стартъп компаниите, но преди това малко статистика.

За последните пет години Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка са инвестирали над 350 млн. евро в цифровизацията на Европа и в различни стартъп компании, както и в малки и средни дигитални фирми. Инвестицията е успешна, тъй като статистиката сочи, че приходите на тези компании възлизат на над 875 млн. евро.

За последните години по дигитални европейски програми са създадени над 10 хил. фирми, над 25 хил. работни места, 210 са стартъп компаниите.

И въпреки обнадеждаващата статистика, Европа има да гони САЩ и Китай по технологичен напредък още дълго. Една от големите болки на ЕС и ЕК е, че дори бързите темпове тук не успяват да настигнат компаниите отвъд океана, където се технологиите се развиват още по-бързо и по-успешно, а при нас понякога административните пречки са най-големият фактор за забавяне на развитието.

Европа има един Спотифай от Швеция и май с това ще си остане. Защото колкото и пари да се наливат, когато сам си слагаш пръта в спиците, никой друг не ти е виновен.

От една страна, Европа иска да развива технологии, а в същото време блокира това развитие с политики, които сами по себе си си противоречат. Стартъп бизнесите са бъдещето, което Европа иска, а на пръв поглед бяга от него. С член 13, ЕС ще накара всеки технологичен старъп бизнес, който иска да развива мрежа с някакво, макар и минимално потребителско съдържание, да преговаря с големите компании правоносители.

За повече яснота разговаряхме и с Ленърд Кошвиц от Allied for Startups - световна глобална мрежа, която има за цел да свързва стартъп бизнеси от всички краища на света и да обединява различни дигитални организации. За член 13 казва: „Представете си да сложим котка в клетка на тигър и да се надяваме на честна битка“.

„Член 13 е създаден с мисъл за специалните нужди на малката и доста богатата част на икономиката. Ефектите върху дигиталната икономика, фундаменталните свободи и стартъпите в частност могат да бъдат токсични, ако не променим настоящото предложение. В опит да защитим отворения интернет, трябва да го правим с мисъл за пропорционалност. Първо – спектърът е много широк – настоящите текстове включват всички платформи с потребителско съдържание: образователните платформи, социални мрежи, подкасти и краудфъндинг компании. Очевидно е, че тези платформи нямат за цел да създават и предлагат авторско съдържание, така че защо да ги принуждаваме да влизат в разговори с правоносители и да преговарят за това. Притеснителен е фактът, че в директивата се гледа дали и колко съдържание имаш и хостваш, а не колко оплаквания например е имало от правоносители за нарушените им права. Трябва да бъдат хващани само „лошите“, каза пред OFFNews Кошвиц.

Директорът по европейските въпроси на Allied for Startups смята още, че идеята с филтри за наблюдение на съдържанието е абсолютна глупост и с това се прави поредна крачка към свят по Оруел. „Тези филтри ще премахват повече легална съдържание, отколкото да засичат нелегално“, смята Ленард.

И какво става сега?

Критиците на член 13 се надяват гласът им да бъде чут, а дебатът в ЕС да вдигне ниво. В края на този месец трябваше правната комисия в ЕП да разгледа директивата, но поради липса на компромис, по всичко личи, че това също ще се забави. Въпросите остават. Реалистично ли е да очакваме от онлайн платформите да управляват правата на автори и издатели и да отговарят за авторскоправни нарушения, допуснати от техните потребители? Могат ли филтрите в интернет да прилагат авторското право? Колко би струвало новото задължение на цифровия бизнес?

Отговорите на тези въпроси ще се опитат да дадат този петък, 23 март, от „Цифрова република“ по време на събитието Филтри и предразсъдъци. За него повече информация може да откриете във Фейсбук.

Още по темата

11/05/2017

Анализи

В името на авторското право: ЕС иска да следи всичко, което качваме в нета

Следете новините ни в GoogleNews