В името на авторското право: ЕС иска да следи всичко, което качваме в нета

Една дългоочаквана европейска директива, в която много хора влагаха големи надежди, е на път да взриви обществото подобно на ACTA заради скандални текстове в нея. Става въпрос за директивата за авторското право и единния цифров пазар, а подводният камък е нейният член 13.

Когато става въпрос за авторско право и неговата защита, у нас всеки свежда глава или се подсмихва, сещайки се, че е изтеглил снощи от Замундата последния албум на "Металика". Законите у нас не са най-приветливите за хората на изкуството, за тези, които създават продукт, обект на авторско право. Това обаче е на път да се промени с предложението за директива на Европейския парламент и Европейския съвет относно авторското право в единния цифров пазар.

Политиците в Брюксел са се нагърбили с нелеката задача да решат проблемите на авторите. Приемането на тази директива например ще задължи държавите членки на ЕС да гарантират, че авторите и артистите-изпълнители ще получават редовна, адекватна и достъпна информация за използването на техните произведения и изпълнения от лицата, на които са отстъпили своите права. Kонкретика в директивата не се описва, но целта ѝ е "модерна и по-европейска рамка за авторското право".

Ключов момент е механизмът за адаптиране на договорите. При него артистите и авторите ще имат право да поискат подходящо допълнително възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, когато първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно ниско в сравнение с последващите приходи и ползи от използването на произведенията или изпълненията.

До тук всичко звучи добре - правата ще са уредени, авторите доволни, а документацията подредена и изчистена. 

Но на каква цена?

Най-спорен в предложението за директива е член 13-ти, който породи недоволство в цяла Европа, а срещу текста на документа бе създадено и цяло движение - "Stop The Cencorship", подкрепен от едни от най-големите организации в сферата на интернет свободата.

Защо член 13-ти е толкова страшен?

С прости думи, той ще задължи всички доставчици на интернет и уеб услуги (можем да вземем за пример Мтел у нас) да наблюдават и следят всичко качвано от потребителите за нарушения в авторското право. Това би следвало да става чрез поставянето на филтри, които да "изчистват" подобни нарушения.

Влизането в сила на такъв закон би ограничило елементарното изпращане на картинки, mp3-ойки и други подобни.

Първата глава, която ще се търкулне, е тази на торент тракерите.

Подобни "филтри" са и част от тема на разговор, която поставя въпроса как компаниите ще си позволят такава технология.

Не си мислете, че този тип наблюдение е лесно, камо ли евтино. Youtube разполагат с нещо подобно. Когато качвате клипове в сайта, софтуер преглежда видеото, за да засече дали вече не е качено и един вид го разпознава. Такава система обаче не е разпространена масово, а и Youtube едва ли би я дала евтино и лесно.

Докладчик на регламента от името на Европейските консерватори в Европейския парламент е българският евродепутат Ангел Джамбазки. Пред OFFNews той коментира, че спорният регламент може да влезе в сила близката година, но с едно голямо "но" - член 13-ти навярно ще бъде променен, тъй като отпорът срещу него е голям. "В този си вид директивата е неприемлива за мнозина. Европа трябва да открие правилния път към това да може да защити авторското право. Всички страни са прави за себе си - авторите, които търсят своето, и бизнесът, който трябва да се нагоди бързо и скъпо към промените", добави евродепутатът. 

27 компании от Европа и САЩ се обявиха против член 13-ти на директивата. Сред тях е и българската организация ILAC (International Legal Advice Center), а в списъка до тях е и името на WikiMedia - Германия.

"Имаме твърде големи опасения, че въведената законово система за филтриране, наложена на всички европейски платформи с художествено съдържание, ще доведе до блокиране и замразяване на креативността онлайн и свободата на словото", смятат от ILAC.

Налагането на такива мерки очевидно подкопава правната рамка, установена с Директивата за електронната търговия, която предостави възможност за създаване на динамична онлайн търговия, стимулирайки обмена на идеи и разпространението по цял свят на произведенията на европейските творци. Настоящата правна рамка, която разчита на Уведомяването и процедурата за сваляне, е доказан работещ начин за онлайн управление на права.

Обединени под мотото "Стоп на цензурата", компаниите и организациите казват 3 неща:

- Член 13-ти и филтрацията, която изисква, противоречи на вече действащи закони и наредби;

- Заплашва да дестабилизира деликатния баланс, постигнат в управлението на авторско право в момента;

- Ще премахне свободите, които сме имали до момента, да ползваме авторско съдържание за хумор или образование.

Димитър Димитров е директор "Политика" в Уикимедия-Германия - една от организациите, подписала петицията срещу спорния член 13.

Потърсихме г-н Димитров за коментар по темата и какво биха означавали тези промени за потребителите и бизнеса:

В Европа в момента имаме един интернет и 28 различни правила за това кои употреби на материали са разрешени и кои не. В Полша и Германия например мога свободно да снимам една сграда и да споделя снимката във фейсбук. В България и Франция това е възможно само ако предварително изискам разрешение от архитекта. Това създава рискове най-вече за малките предприятия и стартиращите фирми, които няма как да знаят чие право важи в инетрнет. Още по-лошо, кара авторското право и правилата онлайн да изглеждат абсурдно в очите на потребителите. Това е лоша предпоставка, ако искаме гражданите да уважават авторското право.

За Димитров член 13 би бил краят на проекти като Уикипедия, премахва защитата от отговорност. "Тази защита позволява на Уикимедия да разрешава на хиляди доброволци да добавят и подобряват съдържанието в Уикипедия. Ако някой качи нещо нелегално – като например музика, за която нямаме права, ние сме задължени да я премахнем, след като бъдем уведомени, но не можем да бъдем съдени - обяснява Димитър Димитров. - Реално, с новото предложение от нас се изисква активно да следим и проверяваме какво нашите потребители качват и пишат. И тъй като това е непосилно при стотици редакции на минути, предложението изисква да инсталираме автоматични системи за разпознаване и премахване на съдържание. Такива системи се използват и са искани от нас от страни като Китай и Иран. Винаги сме отказвали. Това за нас е инфраструктура за цензура и е срамно Европейската комисия под натиска на авторските дружества и музикалната индустрия да предлага такива неща."

Какви ще са главните проблеми за крайния потребител и за бизнеса?

Потребителите и бизнеса имат два общи проблем: правната несигурност и фактът, че сегашната правна рамка е конципирана през 1999 година, преди масовото навлизане на интернет, свързани телефони, фейсбук и Уикипедия. Законите не отговарят на реалността. Това вреди на Европа. Законът регулира копията и „публичното излъчване“, а в днешно време почти всички наши действия в мрежата произвеждат копия и „публично излъчване“.

Все пак и Димитров вижда лъч надежда в това текстът да бъде променен. Докладчиците в Европейския парламент по реформата от двете най-големи групи – християндемократите и социалдемократите – вече предложиха съществени подобрения на член 13. Тези подобрения се подкрепят от групите на либералите, зелените и радикалната левица. Нищо не е решено още, но е видимо, че политическите групи от цялата цветова палитра осъзнават рисковете. Тази реакция на Европейския парламент е добра новина за Европа.

Следете новините ни в GoogleNews