В германските кланици най-малко получават българите

Изложени на произвола на работодателите си - това е съдбата на българите и румънците в германските кланици. Големите месопреработвателни концерни печелят милиарди, а заплащането на работещите е минимално, пише Дойче Веле

Източноевропейците, работещи в месопреработвателната промишленост в Германия, печелят много по-малко в сравнение със своите германски колеги, показват данните на Федералната агенция по труда. По информация на агенцията, към 30-и септември 2019-а година на пълно работно време в кланиците и в месопреработването са били ангажирани 84 500 германци, 22 400 румънци, 8 300 поляци, 3 300 унгарци и 2 500 българи.

Средният доход на германците в тази сфера в края на 2018-а година е бил 2 300 евро бруто месечно, на румънците - 1 800, на поляците и унгарците - съответно 1 900 и 2 000 евро. Най-малко са изкарвали българите - средно 1 700 евро.

Месопреработването е един от най-важните икономически сектори в Германия - миналата година оборотът на отрасъла е достигнал 42,5 милиарда евро. А най-големият производител на месо е концернът "Тьонис" (в който стотици работници от България и Румъния се оказаха заразени с коронавирус) - с 6,9 милиарда оборот.

Официално за работещите в месопреработвателния бранш е въведено минимално заплащане от 8,75 евро на час. Но синдикати и други организации казват, че заетите рядко получават толкова - обичайно им се взимат удръжки под различен предлог. "Непрозрачното отчитане на работното време и неяснотата в разходите за жилище, транспорт и материали оставят впечатлението, че тези хора са обект на измама", посочва синдикалистът Армин Визе. "В Германия - която смятат за социална правова държава, работниците се оказват изложени на произвола на работодателите си."

Правителството ще се бори със злоупотребите в бранша

През изминалата седмица кланица в провинция Северен Рейн-Вестфалия се превърна в огнище на Ковид-19, след като в нея бяха потвърдени над 800 случая на заразени служители, междувременно те вече надхвърлят 1000. Преди месец кланица в Косфелд също се оказа инкубатор за заразата. Федералното правителство обеща в края на май, че ще се бори срещу злоупотребите в месния бранш. От следващата година клането и обработването на месото ще може да се извършва само от назначените служители на конкретното предприятие. Временните договори, с каквито масово се ангажират чуждестранни работници, ще станат табу. От синдикатите алармират, че в момент едва около 20 процента от служителите в бранша са назначени постоянно. Съмнителни фирми поемат голяма част от тежката работа и намират служители, които я изпълняват срещу ниско заплащане.

Германският министър на труда Хубертус Хайл подчерта: "Искаме да затегнем контрола още преди новият закон за сигурността при работата в месната индустрия да е налице".

Евтиното не е най-доброто

В много кланици в Германия работят хора с временни договори и в лоши условия, което е причина експертите да призовават потребителите към внимание при покупките на месо. "При купуването на месо хората трябва да имат предвид, че най-евтиното не е най-доброто", казва Бернхард Бурдик от Централата за защита на потребителите в Северен Рейн-Вестфалия. Затова той съветва да се яде по-малко, но по-скъпо месо. Същевременно експертът изтъква, че до момента няма случаи на пренасяне на коронавирус чрез хранителни продукти.

Още по темата

20/06/2020

Здраве

Заразените с Covid-19 в кланицата в Гютерсло вече са над 1000

19/06/2020

DW

Гафът на един премиер, който обвини българите за коронавирусa в германска кланица

Следете новините ни в GoogleNews