От днес започва Страстната седмица, символизираща последните дни от живота на Христос, изпълнени със страдание.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.

Вярва се, че на Велики понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Затова Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Той се свърза в Тайната вечеря. Тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено.

С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците.

Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания.