Възможен ли е импийчмънт на президента?

Върви се към импийчмънт.

Това заяви ген. Атанас Атанасов от ДСБ в сутрешния блок на Нова по повод атаките срещу президента Росен Плевнелиев, подети от няколко политици и медии.

Съставяне на анкетна комисия, която да разследва случая с имотите на президента и последващо искане за импийчмънт, е един от възможните сценарии за отстраняване на държавния глава, прогнозира ген. Атанасов.

В подкрепа на такава теза са и намеренията на шефа на антикорупционната комисия Волен Сидеров да се заеме с разследването на сигнали срещу Плевнелиев. Самият Сидеров направи свое разследване за телевизия „Алфа“, в което твърди, че имот на президента край Созопол е препречил достъпа до плажната ивица. Той е категоричен, че има данни и за това, че имотът е закупен чрез измама и че построяването на сградата е било в разрез с правилата за строителен контрол.

Реален сценарий или само заплахи?

Подобни атаки срещу държавния глава на практика не могат да доведат до стартиране на процедура по отстраняването му. По някои формални причини, записани в Конституцията:

Първата е, че президентът носи отговорност единствено при случаи на държавна измяна и нарушение на основния закона. Дори да бъдат установени някакви нередности в битността му на гражданин и бизнесмен, те не влизат в посочената графа. Ако твърденията за неправомерното придобиване на част от имотите му или за обвързаността му с офшорни компании и взимането на подкупи се докажат, то те влизат изцяло в областта на наказателното производство. А отново според Конституцията „Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване“.

Ако има престъпление

В този случай, при съмнения за извършено престъпление, президентът може да сам да подаде оставката си пред Конституционния съд. За да бъде констатирано престъпление обаче, трябва за това да се произнесат компетентните органи - прокуратурата и съдът. 

Извадените документи с имота на Плевнелиев в Халкидики трябва да отидат при разследващите, които да се произнесат има ли или не престъпление. В конкретния случай обаче компетентността е на прокуратурата в Гърция, тъй като, ако има осъществен състав на престъпление - плащането на определена сума в брой, а не по банков път, както се твърди, и то извън България - то това е нарушение по гръцкия наказателен кодекс.

Държавна измяна и нарушаване на Конституцията

Ако хипотетично предположим, че бъде констатирана държавна измяна или нарушаване на Конституцията, то процедурата по импийчмънт трябва да стартира след прилагането на няколко стъпки. Първата е внасяне на искане за отстраняването на държавния глава, подписано от най-малко ¼ от депутатите. След разискване в пленарната зала е необходимо това искане да бъде подкрепено от гласовете на повече от 2/3 от депутатите или поне 161 гласа.

Простата сметка показва, че депутатите на БСП, ДПС и „Атака“, за които може да се предположи, че ще подкрепят искане за импийчмънт, имат „арсенал“ от 142 гласа, с което не им достигат 19. В този случай те биха разчитали единствено на гласовете на ГЕРБ, което изглежда невъзможно.

Но дори и това препятствие да бъде преодоляно, искането за импийчмънт по същество се разглежда от Конституционния съд (където 1/3 от съдиите са президентска квота, макар част от тях да са назначени от Георги Първанов), който трябва в рамките на един месец да се произнесе констатирал ли е държавна измяна или нарушаване на Конституцията.

Отработването на подобен механизъм има за цел да не се спекулира с конституционните инструменти и те да не бъдат "олекотени" от безпринципни искания за отстраняване на президента. Именно поради тази причина в най-новата ни история до момента е имало само едно искане за отстраняване на държавен глава - това на Първанов, което през март 2010 година е отхвърлено заради недостига на 6 депутатски гласа.

Дали този механизъм, даден от „бащите на Конституцията“ от Седмото Велико народно събрание, е адекватен – това е друг въпрос. Сега разполагаме с тази Конституция.

Следете новините ни в GoogleNews