Театърът се преклони пред Наум Шопов

Българският театрален елит се стече днес в Народния театър „Иван Вазов“, за да се преклони пред големия актьор Наум Шопов, който почина в сряда заради сърдечни проблеми. На поклонението дойдоха Петър Попйорданов, Ивайло Христов, Явор Милушев, Владислав Икономов, Милен Миланов, Йосиф Сърчаджиев, Цветана Манева, Ириней Константинов Явор Милушев, както и директорът на Народния театър Павел Васев. Разбира се, там беше и цялото семейство на легендарния артист, като и съпругата му Невена Симеонова, и синът му Христо Шопов, също са актьори. Поклонението започна в 12 ч. и ще продължи до 15 ч., съобщиха от Народния театър. Наум Шопов почина на 81-годишна възраст на 18 април в Правителствена болница, където лекарите се бориха за живота му в продължение на три дни. Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Майка му – актрисата Мара Шопова, играе с него в постановки на Старозагорския театър, когато малкият Наум е едва на няколко месеца. Той няма завършено средно образование. Пристига в София на 18, за да учи в Консерваторията, но бързо разбира, че от него музикант няма да стане. Първите няколко години след Стара Загора – отначало в Бургас и Пловдивския театър, а след това във София, Шопов не получава сериозни актьорски задачи и играе предимно в миманса. За старт на кариерата му може да се приеме постановката „Чудак“ по Назъм Хикмет във Военния Театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г. В киното дебютира като агента Жорж в „Бедната улица“ на Христо Писков. После го открива Въло Радев, който прави забележителни филми – „Крадецът на праскови“ и „Цар и генерал“. Незабравими са превъплъщенията му във филмите “ Случаят Пенлеве“, в комедии като “ Вилна зона“ и  „Топло“, в криминалета като „Инспекторът и нощта“, саги като „По дирята на безследно изчезналите“ и най-вече – като Борис ІІІ в „Цар и генерал“. Наум Шопов играе в Народния театър „Иван Вазов“ и Театъра на българската армия. Най-известните му театрални роли са „Хамлет“, „Крал Лир“, „Дневникът на един луд“.