10 хил. лв. ще стане глобата за незаконна търговия и производство на храни, обяви земеделският министър Мирослав Найденов пред БНТ. "Глобите помагат. Нужни са драконовски мерки, за да престанат да се предлагат продукти с изтекъл срок на годност и без ясен произход", коментира Найденов. Развалена храна може да развали почивката на хората и дори да прогони туристи, аргумантира се той. Досега санкцията за подобни нарушения за много от нарушенията свързани с производството и продажбата на храни, е била 500 лв. "Какво са 500 лв. за един производител, на мляко например", попита министърът. Той заплаши още, че ще забрани да се продава, стока, наречена "млечен продукт", в която има палмово масло. След като забранил такива продукти да се наричат "кисело млко" и "сирене", фирмите се изхитрили и започнали да слагат етикети "млечен продукт". Не е ясно обаче дали по-високите санкции ще доведат до очаквания резултат, защото няма статистика каква част от наложените глоби реално се събират от Агенцията по храните, нито анализ доколко това е повишило качеството на продаваните храни, коментира днес в. "Сега". Има начин да съберем по-високите глоби, отговори Найденов пред БНТ. С промените в закона за храните се въвежда и по-висока санкция за използването на забранени добавки, ароматизанти или разтворители - увеличава се от 500 лв. на 1500 лв. за първо нарушение и 2500 лв. при рецидив. Три пъти се увеличава и санкцията за нарушения, свързани с рекламата и поставянето на етикети на храните. Тя ще е до 3000 лв., вместо досегашните до 1000 лв. Най-високата глоба от 10 хил. лв. ще е за тези, които произвеждат или търгуват с храни в нерегистриран обект.  С промените в закона търговците ще бъдат лишени от възможността да връщат обратно непродадената храна на производителя. "Идеята е така да се предотврати евентуално преработване на продуктите и връщането им отново на пазара, но с друг етикет, обясни шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов пред "Сега". Глобата в подобни случаи ще бъде до 3000 лв. Мирослав Найденов определи като добра инициативата на министъра на културата Вежди Рашидов да предложи таратора като българския принос към световното нематериално наследство, описвано от ЮНЕСКО. "Ако можем това да дадем на света, защо не", коментира земеделският министър.