Неправдата следва всички по петите. Малко хора са успели да извоюват това, което им се полага по право. Успехът за тези хора, обаче се оказва неуспех заради съдебната система и онези, които не искат да признаят своите грешки.

Вече четвърти ден един мъж гладува в знак на протест, търсейки правата си. Чавдар Янев, един от малкото, успели да осъдят "Топлофикация", обяви гладна стачка и опъна палатка пред сградата на ВСС в София. Причината - въпреки, че е спечелил битката с монополиста, ефектът от процеса, отнел повече от 10 години, се оказва почти нулев.

Чавдар и съпругата му Латинка осъждат топлофикационното дружество да изплати на семейството им 100 лв. надплатени суми в сметката за парно. Това им струва близо 12 години и 11 хил. лв.

Днес, след като решението на българския съд вече е факт, става ясно, че никой не може да накара ръководството на "Топлофикация" да изплати стоте лева и да заличи семейството на Чавдар от регистрите на компанията като клиент. 

"Къде е равенството пред закона, защо монополите могат да осъдят обикновения гражданин за един ден, а обратното да отнеме 11 г., 10 м. и 5 дни?", пита Чавдар. Неволите му не свършват с ходенето по съдилищата. Заради похода му срещу монополиста той си навлича и гнева на съседите, като миналата година дори се стига и до бой. Чавдар е пребит от свой съсед и сина му. От полицията са започнали следствие, но почти година по-късно няма осъден за този побой.

"Тук се чувствам сигурен", отговаря Чавдар на въпроса защо е избрал ВСС за място на протест. Един цитат от книга продължава да крепи мъжа, който очаква институциите да му обърнат внимание. "На 27 февруари 1870г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяване на българската екзархия." По думите на Чавдар, това е бил моментът, в който всички са се борили за една кауза, за една идея, както трябва да бъде днес - всички да са единни, да бъдат заедно. И, оказва се, надеждите му не са напразни. В негова подкрепа в социалните мрежи е организирано събитие, и днес пред сградата на ВСС от 18.30 часа ще се проведе флашмоб.

Не е същото обаче отношението на институциите към случая на Чавдар, които би трябвало да отговорят за това кой носи отговорността. Все пак Чавдар вижда надежда:  

"Първоначално сякаш не съществувах за служителите на ВСС, никой не ме забелязваше, но след първия сняг всичко се промени - хора от служителите на съда идваха при мен и питаха как могат да помогнат. Никога при мен не е идвал човек да ме изгони, явно хората ме разбират и подкрепят, но трябва един последен тласък на разума".

Първият сняг беше посрещнат с радост и усмивки. Сред нас обаче има хора, които посрещат снежната приказка в палатка на улицата, оставени на студеното равнодушие на институциите.