В памет на Ясен Бориславов: текстът му ''Тъпограф''

Препечатваме текста от Reduta.bg с тяхно разрешение.

In Memoriam

На 27 декември Ясен Бориславов си тръгна от този свят. Той беше приятел и активен участник в каузата на Редута.бг. Скърбим със семейството и близките му и сме благодарни за това, че сме сред приятелите му.

Сдружение Редута

Тъпограф

Ясен Бориславов

Често съм се питал дали е възможно с научни методи да се изчисли нивото на простотията в едно общество, да се представи като индекс и да се съобщава периодично, както това се прави с прогнозата за времето, с нивото на река Дунав или с борсовите индекси? Сигурно не е лесно, но едва ли е невъзможно. Подозирам, че това отдавна е измислено и дори някъде се прави, но резултатите са строго пазена тайна. Нарочно не ни казват колко точно сме глупави, защото простотията е могъщ управленски ресурс, тя движи света, както още през XVI век Еразъм се е досетил. Особеност при някои строго пазени тайни е, че понякога се виждат с просто око.

С риск да се окаже, че откривам топлата вода, бих предложил някои идеи за изобретяване на методика за оригинален български тъпограф. Представям си го като мощен компютър и софтуер, с който след въвеждане на определени емпирични данни чрез обобщаване и не много сложни изчисления се получава индекс на съвкупната общностна простотия към актуалния момент. Ако методиката се развие, ще може да се правят и прогнози.

Как и къде може да се правят нужните измервания?

Има едно място в София, което бих посочил за пример. Това е големият подлез пред Софийския университет. Там на пет места има стълби за пешеходци, а край тях минават алеи за бебешки колички и велосипеди. Странно е, че половината пешеходци не минават по стълбите, а предпочитат пътя на детските колички и велосипедите. Още по-странно е, че това на никого не прави впечатление. Ако вместо хора, при това граждани на европейска столица и потомци на една от най-старите европейски държави със славна история и културни традиции, оттам минаваха овце или кози, би било някак разбираемо, че отбягват стъпалата и предпочитат полегатата пътечка. Стъпалата са нещо „неприродно” и за всяко хайванче е естествено да ги отбягва. Стъпалата са измислени от човека и за човека. Защо половината софийско гражданство предпочита естествения маршрут на бебетата, колоездачите и добитъка, не е ясно, но трябва да има причина. Ако във Виена се застоите на някоя от пътеките за велосипедисти, които кръстосват не само целия град, но и цяла Австрия, на втората минута някой ще ви направи забележка. Виждал съм го очите си. У нас, ако направиш забележка на някого, който се тътрузи по алеята за велосипеди, ще те погледне с недоумение или ще направи скандал. И това съм го виждал.

Подозирам, че някои политически инженери са наблюдавали внимателно това място, търсили са обяснение за ставащото и в крайна сметка са преценили, че то има политически потенциал. Щом половината преминаващи избират козия маршрут, логично е да се приеме, че Бареков наистина има шанс не само да влезе в парламента, но и да се развие като политически лидер за известно време и за определени цели. Допускам, че подобни наблюдения са направили възможно политическото развитие на Яне Янев, Волен Сидеров, Марешки и разни други актуални лидери като Цецерон или вожда Винету.

Важно е да се следи хорският поток в подлеза. Ако пешеходците по пътя на бебешките колички започнат да намаляват, значи става нещо тревожно. Задава се мисловна буря, интелектуално цунами. Правителството трябва да внимава, някои назначения да се отложат за по-подходящ момент, отделни депутати да не се изказват от трибуната, да не пътуват, а екстравагантните политически проекти да се замразят временно.

Иначе казано, това място е нещо като Големия андронен ускорител в Церн. Само дето вместо бозони на Хигс тук се движат други елементарни частици. Много неща може да се научат, ако човек внимателно следи кой как минава през подлеза пред Университета.

Мястото е уникално, но не е единствено. Има стотици подобни обществени места с постоянно бълбукаща, невинна, делнична простотия, където системните наблюдения биха дали интересни резултати. Нека ги наречем тъпографски точки. Ако бъдат описани и систематизирани, ще се получи тъпографска мрежа или национална тъпографска карта. Може да се нарече и тъпографски кадастър.

Ето още един пример. От години се чудя защо българският строител, наследник на славни традиции от възрожденски майстори като Колю Фичето, същият строител, който е градил жилища, пътища, мостове и заводи в братска Африка, Русия и на други места, не може да асфалтира шахта. Не може. Другото го може, но точно това не го умее. Половината шахти по софийските улици и в други градове са с половин педя под нивото на улицата и почти винаги са разбити. Другите части от улицата българският строител ги асфалтира що-годе нормално, а шахтите – не може. (Това дето определена категория български граждани крадат решетките и ги продават за старо желязо, е отделна тема, макар и свързана с нашия разговор.) Подозирам, че точно за шахтите във всяка строителна фирма има специален идиот, който да ги асфалтира, така че след не повече от една зима да хлътват и да се продънват. За да може после пак да се ремонтират. Ето нещо, което заслужава тъпографски мониторинг.

Друг обект за мониторинг са телефонните измами. Тази тема от години се търкаля в медиите, стотици пъти е обяснявана технологията на измамата и въпреки това има хора, които продължават да се връзват. Вече се съобщава само за случаите, когато едни и същи хора са ограбени по два или три пъти.

Още няколко примерни тъпографски точки. Миналата година в Стара Загора имаше скандален случай за унищожен скъп, стар роял от световна марка. Управителка на културен дом го бракувала, защото му били счупени краката. Това е все едно да унищожиш картина на Майстора, защото рамката й е повредена. Как човек с точно такава култура се е оказал шеф на културен дом? Ето нещо, което заслужава тъпографско изследване. Споменавам този случай, защото не е самотен. Чувал съм шокиращи истории за фирми, продали за скраб скъпи машини от приватизирани на безценица заводи, тъй като не се знае какво представляват и за какво друго могат да служат. Не става дума за индобългари, а за чисти българи.

Впрочем по същия начин постъпи и внезапно забогателият български мутро-милиционерски елит с Българското Черноморие. Туристическата индустрия като цяло би заела значителни пространства от националната тъпографска карта.

Актуална тема сега е как едновременно да се запазят Странджа и все още неосквернените брегове по Южното Черноморие и в същото време да се застроят по подобие на Слънчев бряг, Поморие и Несебър? Правителството усърдно размишлява и сигурно ще произведе нови тъпографски ориентири. Както казва Николас Давила, нищо не смущава така дълбоко плебейската душа, както изтъкването на красотата като основание за съществуването на нещо. По някакъв неписан закон внезапно забогателият български тарикат и пошляга приема естествено красивото като лична обида и бърза да го префасонира по свой вкус.

Една бъдеща национална тъпография би трябвало освен местата с висока концентрация на глупост, да включва също физически лица, политически и други идеи, нормативни актове, институции и институционални практики. Може да се включи, примерно, неотдавнашната частна командировка на депутата Страхил Ангелов в Сирия, строителството на военното НДК в София, дупката в Царичина, някои текстове от новия НК или сложно разкроената политически персона на депутата Румен Йончев, който хем беше от БСП, но също и от ЗНС, който пък е член на ЕНП, а тя е политически противник на БСП в Европейския парламент и най-после нищо от това не му попречи да стане и ортак с ББЦ-то на Бареков. Този човек е като един от героите на Станислав Стратиев, който приличал на течност. В каквото го налееш, на това става. Наливаш го в буркан, става буркан, после във ваза – става на ваза. Много други неща следва да бъдат тъпографирани – февруарската визита на парламентарна делегация в Тайван, сгрешената служебна бележка за доходите, с която през януари НАП опъна нервите на счетоводителите в цялата страна, тефтерчетата на цар Киро и Филип Златанов и всякакви подобни работи.

Специално внимание трябва да бъде отделено на правителството, парламента, съдилищата и съдебната система, общините, разни агенции и т.н. Естествено, няма как медиите да останат без внимание и особено някои образци на интелектуалстващи нелепици. Ето пример. В „Преса” (17 януари 2014) попаднах на пространно интервю с оригиналното заглавие „Имаме нужда от ново Възраждане”. Направо потръпнах от изненада. Да се търсят през 2014 г. националните хоризонти на бъдещето чрез взиране в славното и героично минало и с мъдро нравоучителен тон да се лансира идеята за някакво поредно възраждане под строгите погледи на Паисий и Раковски е наистина забележително хрумване. Отначало си помислих, че интервюто е с някоя жертва на телефонна измама, но се оказа с известния публицист, интелектуалец, издател и общественик Иван Гранитски.

Националната тъпография би трябвало не само да регистрира, но също да оценява потенциала и мащабите на отделните личностни или групови изяви. Това е деликатен проблем, който в методиката може да се реши чрез точкова система. Ако назначаването на предпоследния председател на ДАНС се приеме като единица мярка за глупост, носеща примерно 100 точки, визитата на Страхил Ангелов в Сирия би могло да се оцени с 15 точки, а идеята на Т. Буруджиева да се предлагат културни програми в пакетите на алкохолните туристи – с една или най-много две точки. Защото е невинна и простодушна глупост. Но все пак е добре да се отбележи, защото може някому да се хареса, да обрасне с други глупости, да набъбне и да се превърне в законопроект. Такива неща трябва да се следят в развитие. Борсата на глупостта е хазартна като всяка борса.

Нивата на глупост може да бъдат градирани в четири зони, обозначени с цветове. Код бяло – за невинна и безобидна глупост, код жълто – за глупост, с която трябва да се внимава, код оранжево – за обществено опасна глупост, и код червено – за катастрофална простотия.

По същата методика може да се класират някои процеси и събития от вътрешновидовия живот на съдебната система – Марковска, Гугучкова, интимният разговор между Кокинов, Борисов и Найденов, аферата с Красьо Черния и т.н.

Точкуването може да се прави на базата на медийния резонанс. Всъщност няма да може, защото самите медии или повечето от тях, както вече казахме, са тъпографски точки, т.е. обект на изследването, и няма как да бъдат и субект. Може да се направи друго. За нуждите на тъпографския анализ да се създаде сайт, примерно www.tupografbg.com, в който всеки гражданин по своя инициатива да прави номинации на хора и събития. Както беше при националното преброяване през 2011 г. или в конкурсите на Евровизия. Чрез алгоритъм ще се изчислява рейтингът на отделни тъпографски събития.

След като всичко бъде готово, няма да се налага повече да се правят избори. Вместо избори, може да се прави друго. Веднъж на четири години партийните централи пускат в тъпографа своите програми, управленски идеи и кадрови намерения, а оттам след кратка обработка на данните излизат изборните резултати. Процедурата може да се прави и по-често, за да се избегнат някои дефекти на демократичното представителство, породени от обичая на отделни депутати да се разливат в различни по форма политически съдинки. После резултатите се спускат за изпълнение. Няма да посочваме икономическата изгода от подобно решение, защото тя очевидно би била огромна.

България може да се окаже първата истински самоуправляваща се страна в света, при това от високо технологичния национален тъпограф. Окончателно ще отпадне въпросът дали да има пропорционална или мажоритарна избирателна система, а великият Валери Найденов, живият монумент на българската преса, ще си отдъхне и ще премине към нови теми. Няма Велико народно събрание да бабува над нова конституция. Ще имаме една власт, демократична и справедлива към всички, и едно знаме, на което ще пише: „Тук царува тъпограф”.

Февруари 2014

Следете новините ни в GoogleNews