Quantcast

Economist: Ако американците бяха французи, а Дженифър Анистън - гадже на Обама

OFFNews Последна промяна на 17 януари 2014 в 17:50 9812 0

Публикацията на The Economist
Публикацията на The Economist

Под заглавие "La Maison Blanche или най-щурата ни фантазия: ако американците бяха французи" престижното британско издание The Economist публикува хумористичен анализ, вдъхновен от скандала около любовния живот на президента Франсоа Оланд:

"Гражданите на най-мощната световна икономика наскоро бяха разсеяни от някаква незначителна клюка. В настоящия си брой списание "People" разкрива нещо, което целия Вашингтон така или иначе си знае: че Барак Обама има интимна връзка с Дженифър Анистън. Вмешателството в личния му живот станало въпреки похвалните опити на президента за дискретност: той зарязал обичайните си служебни задължения и вечер ходел в апартамента на мис Анистън, а на сутринта си тръгвал (след като Сикрит Сървис им носели бегъли за закуска) с мотопед и каска с визьор, за да скрие лицето си.

Така недоброжелателите фокусирали вниманието си върху личния живот на Обама, който - както подхожда на човек с неговия статут - е активен и разнороден. Негова дългогодишна партньорка бе Хилари Клинтън, с която не са сключвали брак, но имат четири деца. Уви, политическото им съперничество разруши връзката им и той се хвана с Кейти Кюрик (журналистка в тв канала CBS - б.р.), която официално бе въведена в длъжност Първото гадже на Белия дом. Сега тя бе приета в болница разтревожена, както би се чувствал всеки журналист, за публичността около последната афера на възлюбения й.

За жалост към момента не е ясно дали г-ца Кюрик ще придружи мистър Обама в предстоящата му визита във Франция, чиито жители, обладани от пуританство или липса на уместно поведение, биха задавали неудобни въпроси. Нивото на толерантност към публичната скверност извън Америка за съжаление е на много ниско ниво. За щастие американците са по-изтънчени от чуженците: 77% от тях вярват, че личният живот на президента си е само негова работа. Когато по време на пресконференция репортер на "Фокс нюз" попита дали мис Кюрик още е Първото гадже на САЩ и мистър Обама лаконично отговори, че това е личен въпрос, журналистите бързо преминаха към по-уместния въпрос за средносрочния фискален дефицит.

Макар любовните авантюри да не са проблем във Вашингтон, те не бива да бъдат толкова явни. Публичността около развода на Джордж У. Буш със съпругата му Лора и показният му брак с Бионсе, певица, бяха не само парвенюшки, но и срещнаха неодобрението на хората. Далеч по-добър бе по-скритият подход на предшественика му, известен като “trois minutes, douche comprise” (три минути включително с душа), който бе возен до къщите на любовниците си от официалния си шофьор. Или пък маниера на неговия предшественик, чиято незаконна дъщеря живя на държавни разноски. Пресслужбата на Белия дом учтиво пази тайната му 13 години и я разкри само година преди той да напусне поста.

Но наистина...

Щеше ли Америка да е по-добро място, ако публичните фигури се държаха като Франсоа Оланд, Сеголен Роаял, Валери Триервайлер, Никола Саркози, Жак Ширак и Франсоа Митеран и ако американците приемаха толкова спокойно сексуалните сцени колкото французите? Може би повече талантливи американци щяха да влязат в политиката, ако не се страхуваха, че ще бъдат изгорени живи за нормални човешки слабости. Щеше да има повече хора като Джак Кенеди и по-малко като Мит Роумни. От друга страна, ако френските политици не бяха защитени от закона и летаргичната преса, може би анти-елитарните настроения на Националния фронт нямаше да се възприемат толкова добре. Отговорът, разбира се, е да се следва примера на Англия, чийто почти святи политици са елегантно наблюдавани от известните и достойни обитатели на Флийт Стрийт.