Защо екзитполът показваше 14% разлика, а накрая се оказаха под 5%?

Защо екзитполът в течение на изборния ден показваше огромна разлика между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, а накрая се оказа, че разликата е под 5%? Това е въпрос, който мнозина си зададоха, а част от тях видяха конспирация.

Конспирация, разбира се, е възможна, но има няколко технически момента, които вероятно също са оказали въздействие.

Как работи екзитполът?

Най-напред се избират секциите, които максимално точно представят демографския профил на един град. Ако всичко останало е ОК, в София са достатъчни 50 секции, за да се даде вярна прогноза. Всички агенции, мерили вота в неделя, са се презастраховали и са имали по 60 секции - т.е. с 10 повече, отколкото са достатъчни за изследването.

Но въпреки това сбъркаха. Защо?

За да е вярно проучването, методиката трябва да се спазва стриктно. Предварително определяш дали в урната за екзитпола бюлетина ще пуска всеки трети, всеки четвърти или всеки пети. Този път обаче е имало необичайно голям отказ за участие. Анкетьорът съвестно кани всеки трети да пусне бюлетина, но той отказва. Тогава кани четвъртия. Това вече води до изкривяване.

Социологията по принцип е подготвена за тази ситуация. Принципът е да се спазва стъпката. Например: Определил си стъпка всеки трети. Третият ти отказва. В такъв случай би трябвало бюлетини да пуснат четвъртия, седмия, десетия. Но заради масовите откази, често се е оказвало, че анкетьорите не могат да хванат и тях. И за да не излезе, че нищо не правят, на много места са тръгнали на прекомпенсиране. Т.е. - решили са, че ако в една секция има 150 гласували, те трябва да съберат в урната за екзитпола 50 бюлетини. Така са се получили различни стъпки - веднъж през 7-8 души, друг път - един след друг.

Има проблем с анкетьорите, призна пред OFFNews един от шефовете на социологическа агенция с молба да не пишем името му. Заради общия недостиг на работна ръка на агенциите е все по-трудно да задържат обучените анкетьори и дори да намират нови, които имат достатъчно качества за тази работа. Според методологията на всяка урна с екзитпол през изборния ден е трябвало да има по трима анкетьори - един да почива, а на пост да са другите двама едновременно. Почти никъде това не е изпълнено, в огромни отрязъци от деня на урните е имало само по един анкетьор и е нямало кой да го поправи, ако обърка методиката.

Това са, така да се каже, вътрешните проблеми на бранша, довели до изкривяването. Към тях обаче се наслагват и два външни, свързани със съзнателно манипулиране на екзитпола.

Наблюдавахме това явление за първи път на миналите местни избори в Пловдив, сега го видяхме в още по-голям мащаб, разказа пред OFFNews социолог - хора обикалят по секциите с единствената цел да изкривят екзитпола. Правят стълпотворение и обикновено успяват да измамят анкетьора, че са от тази секция и да пуснат глас в екзитпола.

Ако на миналите избори целта беше да се симулира по-голяма разлика между Иван Тотев и Славчо Атанасов, сега целта беше Дани Каназирева да се изтика преди Атанасов, смята той. Действително - на първия тур екзитполът сочеше 5% преднина на Каназирева пред Атанасов. Самата тя не посмя да се зарадва и с право - накрая се оказа, че всъщност Атанасов я бие с 5%.

Да, но в праймтайма на телевизиите беше Каназирева. До вторник 80% от хората не бяха разбрали, че на балотаж отива Атанасов, а някои вероятно и до края не са разбрали това, коментира социологът. Според него по пътя на логиката изглежда, че полза от тази манипулация има победителят Здравко Димитров от ГЕРБ, но това няма как да се докаже.

На предишните избори в Пловдив отново ГЕРБ, но тогава за Иван Тотев, приложиха същата тактика - разтеглиха с подобни прийоми разликата, а накрая тя се оказа съвсем малка.

Макар Пловдив да е емблематичен, в по-малка степен това се е разигравало и в други градове, включително София.

И накрая - ГЕРБ извадиха контролирания вот още рано сутринта, като под контролиран не следва да се разбира само платен и насилствен, а и вотът на толкова верни симпатизанти, на които партията може да им нареди в колко часа да гласуват. Всички сме свикнали, че комунистите гласуват рано и после процентът им пада. Сега ГЕРБ направи разлика между Фандъкова и Манолова рано и така отказа много от десните, които решиха, че няма смисъл да се "омърсяват" с гласуване, след като от вота им няма смисъл.

Няколко объркани секции

В изборната нощ всички агенции даваха съотношение 1:1 или най-много 2:1 за кого са гласували ромите. Когато излязоха резултатите, се видя, че Йорданка Фандъкова печели 82% сред ромите. Защо социолозите сбъркаха петкратно?

Отговорът е прост - от 60-те екзитпола в София само 2 или 3 са били в ромски секции. Купувачите на гласове са знаели в кои и точно в тях не са пипали. Резултатът е почти 1:1 при много ниска активност. В които е работено, резултатът е друг, но социолозите не са имали инструмент да го хванат.

Дилемата на социолозите

По време на избори е по-скоро изключение едно проучване да върви гладко, в "лабораторна среда". Много често социолозите са изправени пред следната дилема - дали да извадят резултатите от урната, знаейки, че са грешни (поради гореизброените причини), или да си измислят резултати, които ще са верни в края на изборния ден, но няма да отразяват истинския брой на бюлетините в екзитпола. Първото е подвеждане на избирателя. Второто обаче е краят на тази професия. То я обезсмисля.

Какво е решението?

Тази порнография, в която огласяването на екзитпола е забранено, но поне 10 медии го правят, трябва да спре. Защото читателят не знае коя агенция стои зад тези числа, нито дали медията съвестно препредава числата ѝ. Много по-добре би било да се знае коя агенция къде мери, тя самата да съобщава данните и да има възможност да ги обяснява, изтъквайки къде е забелязала опити за злоупотреба.

Добър или лош, екзитполът е един от малкото инструменти, с които можем да следим честността на вота. Ако го няма, нищо чудно някой ден да се окаже, че изненадващо управляващите са спечелили 80%, след като са били равни до деня за размисъл.

Следете новините ни в GoogleNews