Това вече не е тероризъм, а тотална война

Последна промяна на 18 август 2017 в 12:09 2804 15

Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.

Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.

Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

Ние сме в Постмодерната епоха, те - в Старокаменната епоха.

Ние, в постмодерността, сърфираме между идентичности (индивидът вече не е ин-дивид, сиреч неделим, а е все повече дивид, т.е. делим, дори поли-дивид, мулти-дивид), радваме се на благата на тази епоха, на информационите и комуникационните технолигии, на жизнения стандарт и на развлеченията, в някои отиваме, за жалост до крайност, до перверзия.

Но така е винаги - в обществото на „многостта“, на „много“-то – многото избори, многото възможности, многото идентичности, многото достъпности, винаги възниква, неизбежно възниква основният, жизненоважният проблем и въпрос:
Колко много да е това „много“?

Защото многостта, „много“-то е като с лекарството – то само до определена доза е лекарство, над тази доза е отрова.

В същото време те, лузърите, аутсайдерите, маргиналите, останалите в миналото, заседналите в безпросветността, заложниците на Старокаменната епоха – понеже са неспособни да изградят свят като нашия, искат да го разрушат с техните примитивни и безсърдечни, вандалски и канибалски способи и средства.

Това е Сблъсък на цивилизации – но не разположени на различни места в Пространството, както пишеше покойният Самюъл Хънтингтън, а на разположени на различни места във Времето.

Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната ероха и Цивилизацията на Старокаменната епоха.

Ще ни е много трудно, защото всичко между двете цивилизации е различно – ценности, принципи, постижения, амбиции, стремежи, вярвания, отношения към живота и смъртта.

Ние сме много по-богатите, много по-развитите, много по-просветените, много по-съзидателните, но и с всичките тези много „по“ имаме много „по“ какво да губим.

А понеже имаме толкова много „по“, много „по“ обичаме живота и здравето, защото да сме живи и да сме здрави – това са двете главни условия да се радваме на всички тези „по“ и да ги консумираме в максимална степен.

Ето тук нашите сили, нашите силни страни се превръщат в наши слабости. И войната става безмилостно жестока, защото се изправят една срещу друга

Слабостта на Силния и Силата на Слабия.

Силата на Слабия черпи мощ от Слабостта на Силния…

Нашата цивилизация трябва да се замисли много сериозно. Тя има и способностите, и отговорностите, да направи света по-спокойно място за живеене – като анализира грешките си и се откаже от двойните стандарти. И в същото време като привлече всички, които могат да бъдат привлечени в битката за по-добър свят и смаже или постави под контрол отказващите да дадат правото на нашия свят да бъде по-добър…

И накрая – още нещо. То показва колко малък опит имаме все още в противодействието на чумата на сегашния тероризъм – ако това е тероризъм...

Защото според мен това е по-скоро е особен тип война, тотална война, която се води включително и чрез терористични действия.

Идеологията мобилизира в името на отложеното щастие в този живот, след определен брой години - 20, 50, 100 (щяхме да живеем при комунизма през 1980 г.).

Религията мобилизира в името на отложеното щастие в другия живот, в отвъдния свят.

Много опасно е когато идеологията се превръща в религия (комунизмът).

Оказва се, че е още по-опасно когато религията се превръща в идеология (ислямизмът).

Ислямът е велика религия, една от трите Авраамови религии заедно с Юдаизма и Християнството.

В същото време Ислямизмът с главните му проявления – фундаментализъм, екстремизъм, радикализъм и фанатизъм - е напаст, той е Зло – с размерите на апокалиптично Зло. Зло, което няма право да съществува. Защото е Рак, даващ непрекъснато все по-зловещи метастази и мутации.

Тепърва ще има да страдаме от него, но трябва да се приготвим за тези страдания и да се калим за тяхното понасяне. Няма друг начин. Цената ще е висока. Но понеже ще успеем, понеже ще трябва да успеем, цената ще бъде висока. Готови ли сме да я платим, наистина ще успеем. Не сме ли готови – ще я платим десеторно...

Но пак рано или късно ще успеем.

Б. ред. - Мнението на проф. Николай Слатински е от фейсбук профила му. Заглавието е на редакцията.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

262

15

пустиняк

05.09 2017 в 22:28

Перфектен както винаги! Респект проф. Слатински! Уви думите ви дразнят еднокалният комуноден мозък.

1000

13

dimostoev

23.08 2017 в 20:02

Само не ми е ясно тоя бурсук откъде го изкопахте... да не питам защо?

3965

12

Hissarion

21.08 2017 в 14:09

Това все едно са се събрали Евгени Дайнов и професор Вучков и са го написали. Разни богати и красиви се борят срещу някакво апокалиптично Зло, а междувременно лирическият герой ни съобщава, че още не е ходил в Барселона, но щял да отиде. Една мешавица на понятия, замазана за повече блясък с разчленени думи и пунктуационни отклонения. Мъка, мъка.

1000

10

Trabajo

20.08 2017 в 23:54

подлинието отдавна е превърнато в клоака от няколкото дежурни безплатни и платени болни.

дотам, че омирисва написаното над линията.

собственикът на този "информационен ресурс" е добре да помисли за личната си хигиена.

1062

6

PetarD

19.08 2017 в 14:10

Православните ислямисти са същите отрепки.