Днес Софийският градски съд оправда Йоан Матев за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина.

Да предположим, че решението на магистратите е правилно. Йоан не е убиецът на Георги и няма нищо общо със случката. Следователно едно младо момче, почти дете, 3 години е държано по арестите. Животът му е съсипан, психиката също. Цял живот ще носи стигмата на убиец, макар и недоказан. И няма валута на света, която ще изплати проваления му единствен живот.

За сметка на това пък истинският убиец на Георги все още не е заловен.

Да предположим, че решението на Софийския градски съд е грешно. Излиза, че можеш да убиеш човек и да не получиш наказание.

Има и трета хипотеза - че Йоан наистина е извършил убийството, но МВР, съд, следствие - изобщо всички институции, които са ангажирани в казуса не могат да съберат годни доказателства. Това е най-страшната хипотеза - има убиец, а държавата няма сила да го вкара в затвора.

Нямам представа коя от трите хипотези е вярна, знам само че няма четвърта.

И която от трите да е вярна, тя е тежка диагноза за обществото ни.

От 10 години слушам врели-некипели за съдебна реформа и въпреки че слушам внимателно, така и не разбрах какво точно трябваше да се реформира и как да стане.

Но този случай ми дава удобен повод да обясня какво означава работеща съдебна система и защо тя ни е нужна: Ако някой е убил някого - да лежи в затвора. Ако не е виновен - да не му съсипват живота. И някак си съд, следствие, прокуратура, МВР да имат начин да различат едното от другото.