Когато вратарите печелеха награди, а Русия още беше СССР

Защо, когато децата играят футбол, никой не иска да пази на вратата? Защо слагат само най-бавните и вързани в краката да стоят под гредите, а ако са възпълнички още по-добре, тъкмо ще пазят и по-добре? Защото всеки иска да бъде като Роналдо, Меси, Неймар и всеки друг нападател, който бележи и е в прегръдките на своите съотборници.

През далечната 1963-та година обаче всеки искаше да бъде вратар. Преди 53 години съветският футболист Лев Яшин става първият и до момента единствен вратар спечелил "Златната топка". От тогава до днес тази награда не е печелена от друг на тази позиция, като през годините на "Златната топка" до награда на "Франс футбол" и ФИФА са се приближавали само имена като Буфон, Оливър Кан, Дино Дзоф и актуалният Мануел Нойер.

Спортната кариера на Лев Яшин започва през 1946-та година, когато е бил едва 17-годишен. Яшин става вратар на "Динамо" (Москва"), но не играе футбол. Той е в отбора по хокей на лед.

Лев се подвизавал на леденото поле, докато специалисти не открили, че може да се плъзга също така добре и по калния футболен терен.

Яшин прекарал два сезона като резерва във футболния "Динамо" (Москва) и не получавал често шансове в първия отбор и почти решава да окачи бутоните и да се завърне към хокея. Точно тогава титулярният вратар на тима получава контузия и дава шанс на Лев да стане номер едно. Яшин остава вратар на "Динамо" в продължение на 17 години и се отказва, когато е на 41-годишна възраст.

Сега, когато вратарите са като експлозия във фабрика за боя, Лев Яшин щеше да изглежда доста семпло. Съветският вратар се е обличал винаги в черно - от горе до долу. Черната фланелка, черните гащета и черните чорапи му дали няколко прякора - черният октопод, черният паяк и черната пантера.

През дългогодишната си кариера със сигурност е имало съперници на Яшин, които са си мислели, че на вратата срещу тях няма човек, а октопод, тъй като през годините вратарят е спасил над 150 дузпи.

Имало една част от екипа на Яшин обаче, която не е черна - шапката му. Той винаги взимал две със себе си, като едната слагал на главата си. Втората я слагал зад мрежата, за да му върви в играта.

Шапката на главата му имала и друго предназначение. През 1958-ма година, когато СССР играе с Англия в групата за световните финали, съдията отсъжда спорна дузпа за Англия. За да покаже недоволството си, Яшин сваля шапката и я изпраща по съдията.

Този световен шампионат през 58-та е и първият от четирите, в които Лев участва. Играе през 62-ра и 66-та, а през 70-та заминава за Световното в Мексико като резервен вратар на СССР.

Обикновено играчите не скривали своето учудване, че са отбелязвали гол на Яшин. На световното през 1962 г. чилийският играч Еладио Рохас бил толкова радостен, че вкарал гол от 25 метра на СССР, че притичал през игрището до Яшин и му благодарил с топла прегръдка.

Лев Яшин със "Златната топка" през 1963г. 

През цялата си кариера Лев играе 78 пъти в националния отбор, печелейки златен медал с олимпийския футболен отбор през 1956-та г., после става европейски шампион през 60-та и сребърен медалист на европейското през 64-та година.

През 1963-та година Лев Яшин печели "Златната топка" - приз за най-добър футболист на годината, като оставя зад себе си легендите Джани Ривера и Джими Грейвс.