Митология на българите

Мит 1

Българинът е гостоприемен.

Да, да, така е… Знам, че българинът е гостоприемен и дава душа и свят да прибира в дома си странници, пустинници и пилигрими.

Прочутото Българско Гостоприемство е едно от нещата, които много учудват всеки българин. Защо, се пита българинът, след като е чел във всичките си читанки за Прочутото Българско Гостоприемство, не го е виждал никъде. Дали пък то не се крие някъде, като египетския изчезващ лешояд. Дали не се е завряло в тъмна пещера, където да рисува с прилепова тор рекламни билборди, които да разпраща по хотелите на Боровец и Черноморието : Заповядайте на Прочутото Българско Гостоприемство. Кой го знае?

Но пък има нещо друго:

Стига да имаш приличен вид на човек пиещ плодов сок, да изглеждаш богат, да имаш къде да отседнеш, да не си изпаднал в някакво затруднение и най-добре да си Хубав Човек от Запад – тогава българинът ще ти покаже на какво гостоприемство е способен.

Ако не отговаряш на поне две от горните изисквания на Прочутото Българското Гостоприемство, просто забрави.

Ако примерно си двайсегодишен, с боядисана в зелено коса, обръсната на туфи, и потник на който пише “Яжте лайна”… почукаш на портата на някой хоум, суит хоум в дванайсет през нощта и поискаш паница топла супа, с обяснението, че си беден странник в нощта…е, най-вероятно ще извикат полиция, ще стрелят с газов пистолет в лицето ти или ще те полеят с кипящо олио. 

Но гостоприемството на българина не е измислица. Ако наистина все пак си човек или примат, склонен да си събува обувките пред изтривалката, да яде торта от обикновени бисквити с нишестен крем и да разглежда снимки на някакви ужасни деца, които не го интересуват повече от дънните риби в Бискайския залив – тогава наистина ще получиш едно не лошо, съвсем прилично гостоприемство. От тоя тип, който те кара да искаш да се откажеш от него. Получаваш домашни чехли, правото да си измиеш ръцете, често кафе, понякога – гроздова ракия. Ето това получава човекът, получил Българско гостоприемство. Не говоря и никога няма да говоря за тридневните гостита с изпиване на шейсет килограма денатурирани спиртни продукти и изяждане на фикуса, бурканите с лозовите листа за сарми и пакетите с ориз и макарони в суров вид. Няма да спомена гостуванията, при които се отскача до Пирогов за по някоя и друга стомашна промивка и след това Гостоприемството на българина закипява отново като мощен планински поток. Няма да спомена тези неща, защото те са вече рядко срещани и само спомените за тях изнервят хората.

Но българинът все пак поне много държи да изглежда гостоприемен! Винаги казва на гостите си: “Стой! Да не сте посмели да си тръгвате точно сега!” . Такива думи се изричат, когато ръцете на Гостоприемния българин от един час конвулсивно стискат кабела на прахосмукачката, готови да го увият върху мръсното гърло на идиотите, които са толкова тъпи, Че Не се Сещат да си Тръгват, Въпреки, че е Един и Половина, Господи, ще се Побъркам!

Понякога Гостоприемният българин се разплаква от безсилен гняв, прегръща гостите си и заминава да живее при роднини, като ги увещава да не си отиват, докато той не умре!

Не, май че пресилвам нещата…Българинът не е чак толкова двуличен. Виждал съм Гостоприемен българин, ядосан от гостите си, да ги замеря с бутилки. След като е изпушил половин килограм трева и има халюцинации.
Но това са частни случаи.

По принцип, българинът слага всичко на масата, стига то да не е наистина ценно /най-често някое от децата си – за да рецитира стихотворения/ и искренно се радва, когато на гостът му е добре…

Стига гостът да не иска да използва тоалетната по голяма нужда.

Българинът никак не обича други да ползват тоалетната му, особено по голяма нужда. Може би, защото там изживява най-съкровените неща в живота си. Често в тоалетни се зачеват новите българи – по партита и други места. В пияно състояние младите хора се запознават, намират допирните си точки, допират ги, дори ги търкат една в друга. След това се сещат, че може да са си навлекли неприятности от сорта на трипер, мек шанкър или дете. Така в тоалетната се твори народ...

Освен, че нерядко се плодят в тоалетни, българите там и четат. Малко библиотеки след Александрийската са видели толкова безбройни и задълбочени читатели, колкото е видяла българската тоалетна. До неотдавна най-често в нея се четяха типичните за България Парчета Вестник, закачени на пирон. Във външните тоалетни.

Няма да ви казвам колко са големите български интелектуалци, културтрегери, културеркери и звезди в шоубизнеса, куула, ърбъна, техното, фешъна и всякакви такива неща с мъгляви имена, които са изпразвали тазовите си резервоари съвсем доскоро в тоалетни, на десетки, дори стотици метри от родните им стрехи. Или пък да взема да ви кажа колко са? Много са!

Там тези хора, понастоящем горди и красиви като герои от сериала Гордост и красота са отивали по подпетени обуща, наречени клапавци и са носели под мишница вестник, списание за фешън или друго четиво.
Нерядко в тоалетната българинът се запознава за първи път с класиците – Иван Вазов, П.Р./пи ар/ Славейков, Джек Керуак, Алън Гинсбърг и Ървинг Уелш.

Ето затова българинът не обича неговият гостенин да ходи по нужда в неговата крепост, там където винаги е бил защитен, непристъпен за нашествията на хазарите, селджуцките турци и гадната му жена, които му пречат да чете и да разпалва у себе си искрата на Знанието.

***
Затова: българинът е гостоприемен, но допуска гостите си само до определени места в дома и в сърцето си - Местата за Гости.

Ако сте били в селска къща, което не е особено куул и ърбън, но пък е доста сокс и вилидж, сте забелязали, че в селската къща има един етаж за гости. Той е подреден със старанието на маниакален аптекар, в него има мебели от италия /Италия/ и всичко е покрито с найлон. Този етаж за гости е направен, за да видят гостите, че има етаж направен за гости. Те го виждат, след това отиват в приземната кухня и лочат ракия с домакините, докато заспят на масата. Повръща се на двора, защото там ще го изядат кучетата /кучета го яли/.

***
Ако пък сте били в тавана на семейство художници, сигурно сте спали в спален чувал под радиатора!

***
За съжаление /защо пък за съжаление?/ най-гостоприемни в България останаха Богатите. Защото не ги е срам от дупката, в която живеят. И не провеждат тихи разговори в банята със жените си, за това Какво да купим за гостите и дали Имаме пари за него.

Но, да са живи и здрави Богатите, те пък толкова силно се притесняват за белите си кожени гарнитури, че получават микротромбози на коронарните артерии, когато доближиш цигара до тях /до гарнитурите/Гарнитурите//.

Богатите хора са гостоприемни, защото са горди със съдържанието на хладилниците си, с лошото възпитание на децата си, с фугите на теракотения си под и с инчовете на телевизора си. Няма по-трогателна гледка от тази – Богат българин показва с широк жест къщата на гостите си и им казва – Заповядайте. Той е спокоен, знае, че и в клозета му човек може да закусва, обядва, вечеря и спи, без да почувства дискомфорт. Бедните хора.

В България има малко Богати. Останалите са Бедни.

Затова българите не са чак толкова гостоприемни.

Мит 2

Българите и алкохола

Чуват се, от древни времена, легенди за българинът, който изпивал толкова много алкохол, че чак руснаците стоели покрай него и като малки деца подръпвали късите си брюки и ботинки, засрамени от страшното пиене на страшния българин. Еха!

Аз съм виждал българин с 4,5 промила алкохол в кръвта. Чувал съм и за такъв със 7 промила.
Това за българското пиене е един стар мит, който си отива, когато настъпват екстазито и другите кисели развлечения.
Те не те правят подпухнал, с червен нос и от тях не се дебелее. Освен това не се консумират от старите, сдухани боклуци, които човекът на новото време мрази. Джоинт – си, алкохол – но!

Пък и някак си, консумацията на кисели продукти изглежда синтетична, съвсем както си му е реда в края на Нашия век.

По принцип, българинът не пие много.

Българската култура, по отношението и към алкохола се числи към тъй наречените “индиферентни” култури. Те нито приемат с голям възторг пиянските свинщини, нито пък ги заклеймяват особено строго. Ако в една типична “отхвърляща” култура като американската вземеш, че цапардосаш пет малки уискита, не дай си Боже! в някой малък град на Средния Запад, хората загрижени ще викнат полиция. Ще те предадат в лапите на Анонимните алкохолици и на Социалните работници. В България все още няма Анонимни алкохолици. Тоест има, но те са много малко – една капка в морето на Именитите алкохолици. Ето това е – все още в България има много велики поети, художници, мислители, драматурзи, собственици на телекомуникации, пилоти и зъботехници, които меткат здраво, закусват с аспирин и бира или малки ракийки. И хората им се възхищават, цъкайки с език – Ей, не си пазят здравето тия хора. А в народните песни се пее за вино и ракия – неизменно.

Но потресаващото пиене на българина който Пие е легенда. Папа Пий не е българин. До преди десет години всеобщото радостно лочене беше начин да се осъществява принципа на народната демокрация. Пие професорът мъдър, рамо до рамо с шлосера красив – и двамата мислят за едно – да изпият колкото се може повече за по-малко пари. А професорът рамо до рамо с шлосера искат да съборят народната демокрация, защото се гнусят от нея и искат да я заменят със строй на социално Справедливо неравенство, в който всеки получава колкото е заслужил.

И когато идва тъй желаният строй, се оказва, че да пиеш не бива, и това те декласира и ако искаш да се включиш в общия добър Социален ред на Справедливо Неравенство, ще трябва да пиеш сутрин капучино, дори без кофеин. Ако пиеш капучино с кофеин, значи искаш да се самоунищожиш и да разстроиш строя на Справедливото неравенство и роднините си. А ако те пипнат да пиеш алкохолче – това означава, че си боклук, ау че гнусотия. Той Наистина ми Лъха на Алкохол. По Обяд – така казват секретарките, шепнейки като за бубонна чума.

Ако искаш да участваш в борбата за Справедливо социално нераненство и самият ти да станеш Неравен с другите, трябва да Не пиеш.

Иначе си на опашката, нямаш крилато БМВ и телефон с антенка за почистване на ушите.

Носиш стар шлифер с дупки от фасове, които пушиш по питейните гаражи. Освен това имаш дупки в джобовете, дупка на дванадесетопръстника и дупки, големи колкото длан на невръстно дете в паметта.

И тогава старите борци за социално Справедливо неравенство – професор и шлосер остават някъде назад, да си пият и да го духат, а тия, които сутрин правят джогинг, следобяд следят фиксинг, а вечер правят петинг и най-важното, пият само плодови сокове – те успяват да станат Неравни.

Когато станат Неравни, те отиват в Съединените американски щати и там живеят дълго и честито, всред голяма челяд и безброен добитък, щастливо изучавайки арт мениджмънт и пи ар.

Ето затова в България не се пие чак толкова много.

Българинът не пие страшно много, с изключение на Сребърната орда на изчезващите от лицето на тъжната Земя Именити алкохолици.