Двама писатели си говорят (както обикновено в наше време – във фейсбук)

Предложението на първия Писател

Драги,  прочетох есето ти за младата журналистка и писането на Роман.

(той наистина бил написал някакво есе за това, как някоя млада писателка му дала идея да напише роман по историята на някакъв човек. Срещу пари)

Хареса ми идеята да  напишеш книга по поръчка. Ами то си е като да нарисуваш картина, да ушиеш костюм, и т. н. Дават ти история, дават ти и пари…Ти сядаш, пишеш…знаеш как е. Ти си професионалист. Като да изтъчеш килим за някого е бе, човек!

Защо не си обявиш цени за тази работа?! Та да не ти губят времето и енергията с празни предложения.

Без да съм писал нещо, което отнема толкова време като роман, но смятам, че горе- долу цена от 10000 - 12 000 хил. е прилична за 6 - 8 месеца работа. Направо слагай цените. Ще има кандидати, които ще плащат…Знаеш ли колко народ има, дето иска да му се разкажат историите? Богати хора…всякакви хора. Искат някой да им разкаже личните истории…Нали знаеш – хора всякакви – истории много! И всеки иска да разкаже своята. Охо! Пък ще си и плащат! Ти пишеш, те плащат…

Отговорът на втория Писател

Хаха Приятелю

там е работата, че сме много много много далеч от тая работа! С години, даже с векове тук (в БГ) е създавана представа, че Работа е само носенето на торби цимент и копането на картофи; с векове е създавана представата, че се печели само с мошеничество и нечестни далавери; с векове е налагана представата, че да пишеш, да мислиш, да твориш - е нещо… като срамно и налудничаво забавление! Българинът мисли (и не смей да ми противоречиш за това!) че да пишеш, да си писател, да си човек, занимаващ се с осмисляне на нещата…с…как да кажа…с разбиране на нещата и с описване на света…това е някакво детинско забавление…все едно дете играе с пръчка, ровейки акото си. Несериозно нещо. Удоволствие; детинщина.

С векове, мили мой друже, в нашата страна (която кой знае защо създадоха руснаците през 1878 и знаеш ли – те в първите години – докато все още те държат властта тук – не вярват, че тоя народ ще има силата да остане независим) се е създавала представа, че пишещият човек е някакъв безумец! Или празен човек; такъв, дето не може друго да захване. Нещо по-човешко, по хитро, по-смислено. Примерно да направи цех за замразени пилета, да потъргува с оръжие, да прекарва момичета-проститутки за западна Европа, да направи някаква далавера с розово масло; да стане митничар или да влезе в някое дружество от неправителствените, та да точи пара. Сега работа е да се усвояват пари, нали приятелю? Да се усвояват средства. Пара. Ах, каква хубава дума е пара! Нали знаеш, че е турска? Нашата дума за пари идва от турската дума пара. Ох, какво ли знаем ни е за езика си. Я кажи, мислил ли си защо мразим турците?Както и да е, това е дълга тема…

Но ще ти кажа: Ние ще трябва адски много да се потрудим поне малко да разклатим тая представа. Че това – да си писател и да си създател…о, дано не ти прозвучи високопарно това, но …да си Творец, - това не е глупост и детинщина, а нещо велико! Много ще трябва да поработим, за да променим тая представа! Защото сега Никой не би дал и стотинка, ако му кажеш, че взимаш пари за писане на роман. Никой. Хората в България смятат, че писането е удоволствие на празни хора…Дали са прави?

Първият писател не е съгласен

Е, написаха именно такива – по поръчка – биографиите на спортисти, на бандити, на политици…и други. Знаеш, че най-четените книги са за историите на разни полуграмотни и мръсни хора, които обаче с наглостта си са станали…хм, известни…Има богати хора, готови да си платят…

Вторият писател също не е съгласен

Какво и викаш, това е литература, това са книги, викаш…Хм.

Тук разговорът свършва, защото има проблеми с интернет.

Или просто има проблеми.

Още по темата

09/12/2015

Нашите автори

Приказка за полицаите крадци

02/12/2015

Нашите автори

Диалози

25/11/2015

Нашите автори

Йес!