Исканията на протеста: Позицията на Соня Бурнаска

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето предложението на  Соня Бурнаска, която споделя тезата, изразена в статия, публикувана в truden.com.

Много от нас са си задавали въпроса има ли алтернатива демокрацията, от която светът все повече страда.
Аз я наричам партийно-капиталистическа демокрация. И може да ви се струва неграмотно подобно определение, но отдавна няма грамотна демокрация.

Има капитал, който управлява чрез партии. Колкото повече партии, толкова по-добра е илюзията за избор. Народът отдавна не избира и не управлява. Народът гласува за избраните от капитала партии.

Какво се случва по света и у нас?

Парите създават свои партии и свои слаби опоненти, и ги връткат през четири години. Народът гласува, ако не за едните – за другите, а те всички работят за капитала, не за народа. Системата е такава, че позволява на парите да ръководят политиците. Дизайнът е такъв, че парите да имат власт, не народът. Не се опитвам да правя евтини комунистически внушения. Опазил ме Бог от тази болест. Капиталът е добър, когато на народът му е добре.

Има ли спасение от тази система?

Аз мисля, че има. Ето как аз го виждам (не е нещо ново като идея).

За едно народно самоуправление не са нужни партии и точно липсата на партии гарантира пресичане на корупцията, лобизма, конфликта на интереси, партизански боричкания, както и прахосването на пари за партии, парламент и голям административен апарат.

Това което ни трябва, и което ще осигури пряко демократично управление, е безпартийна демокрация, основана на местни органи за гражданско управление. Структурата я имаме – общински съвети.

Не е трудно да се реши, че в продължение на един месец кварталните секции трябва да изберат своите общински представители.

Няма нужда от скъпи избори. Ще имаме един месец време, за да правим квартални събрания, да обсъждаме, да гласуваме и да изберем. Ако трябва, ще си направим квартални избори в края на месеца, като в листите ще влизат предложените на събранията граждани.

Избраните общински съветници ще посочат измежду себе си народни представители за Народното събрание, като постоянна ще е определената за общината бройка, но не и конкретни хора. Бройката ще може да се попълва за всяка сесия на Народното събрание от различни общински представители. Всяка квартална секция може на общо събрание да смени своите общински избраници. 

Сесиите на общинските съвети ще са определен брой дни в месеца, за които всеки общински съветник ще си пуска неплатен отпуск (ако работи на заплата), а присъствените дни ще му се плащат от общинските пари.

Общинският съвет ще определи нужната бройка за платени (на заплата) административни общински служители, които ще се избират с конкурс.

Сесиите на Народното събрание ще са определен брой в годината, като присъствените дни и командировъчните средства на народните представители ще се изплащат от бюджета на Народното събрание.

Не е задължително дори сесиите да се провеждат по обичайният начин на присъствие в зала. При сегашните комуникационни технологии, сесиите могат да са в Интернет с криптирана връзка. Така отпадат парите за пътуване, хотели, храна, пиячка, лапачка, автомобили и прочие. По същият начин ще работят и комисиите към НС.

Народното събрание избира и назначава Министерски съвет и министър-председател. Важно е не министър- председателят да си избира кабинет, а да му бъде назначен такъв от Народното събрание.

Не ни трябва президент. И без туй не върши никаква работа, а той и президентството смучат пари.

При подобна схема не се изисква определен период (мандат) за който и да е избраник, бил той общински съветник или народен представител, защото кварталните организации и общинския съвет на всяка своя сесия могат да оттеглят един и да изберат друг. Парите, които сега харчим за избори, ще бъдат спестени за нещо по-добро.

А какво ще правим с партиите?

Нищо. Те да правят каквото си искат, стига да е законно и да не пречи на управлението. Ако имат пари нека помагат, да си правят бизнес, да се събират на Бузлуджа или в Банкя. Абе тяхна си работа. Няма какво да ги мислим. Една грижа и едно перо от бюджета по-малко.

Някои ще кажат, че горното е анархизъм, други, че е пряка демокрация, трети (партийците) че е фантазия. Подобна схема, обаче може да работи и ще гарантира пряко участие в управлението на всеки Български гражданин.

Естествено горното е една прекалено опростена и прекалено простичко представена идея, но и сегашният тип на политическо управление не е по-сложен като структура, организация и механизъм; имаме партии, гласуваме за тях, те влизат в Народното събрание, дават мандат за министерски кабинет и през останалото време се хрантутят с парите на народа и измислят закони с които да си пълнят джобовете и да стоят далеч от затворите.

А и защо трябва да е сложно? Сложното не работи добре, създава и крие проблемите, забавя решенията и промените, харчи пари за поддръжка, корумпира се и се разваля.

Та, какво ще кажете вие?