Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво

OFFNews 02 октомври 2020 в 16:38 1934 0

РИОСВ проверява Пирогов заради медицинските отпадъци

13:47 ч.

Още 78 млн. лв. дължи НЗОК за надлимитната дейност на болниците

Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети функционална диспепсия (ФД). Това става ясно от първото за България популационно базирано проучване за честотата на тези функционални чревни заболявания (ФЧЗ), организирано от Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология и публикувано в септемврийския брой на престижното научно списания Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases.

Функционалните чревни заболявания, или нарушенията на оста черво-мозък, се характеризират с повтарящи се коремни симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Около 40% от хората в света отговарят на диагностичните критерии за поне едно ФЧЗ. Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и причиняват влошено качество на живот на пациентите, смятат авторите на проучването.

Изследваната група са български възрастни граждани, активни потребители в социалните мрежи. Данните са събирани в периода май - август 2019 г. Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно състояние, без да се споменава, че целта на това проучване е да се изследват симптомите на храносмилателната система.

Анализирани са общо 1896 души, което е 0,03% от българското възрастно население - 73,1% жени и 26,9% мъже. Средната възраст на участниците е 35,5 години. Резултатите показват, че честотата на този синдром у нас е 20%. Сред рисковите фактори са консумацията на алкохол, сексуалните проблеми, непоносимостта към прясно мляко. При жените този здравословен проблем се среща по-често.

Това е първото по рода си проучване с оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения сред българското възрастно население. Резултатите попълват празнината в епидемиологичните данни тези заболявания в Източна Европа.