Проф. Дърленска: Балканският модел на хранене е много близък до средиземноморския

Балканската диета е разнообразна, балансирана с високо съдържание на плодове и зеленчуци, зърна и по-малко месо, което я прави здравословна, посочи проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, специалист по хранене и диететика, фармакология и токсикология на форума за женско здраве "Храна и здраве". Събитието се провежда в рамките на изложението "Интерфуд&Дринк" в Интер Експо Център.

Според проф. Ханджиева-Дърленска балканският модел на хранене е много близък до средиземноморската диета, която е една от най-популярните.

Тя акцентира върху киселото мляко, бялото саламурено сирене, пчелните продукти, зърнените храни, сезонните плодове и зеленчуци, които са част от балканския модел на хранене.

По думите ѝ при жените в България обаче проучванията сочат ниска консумация на кисело мляко и зърнени храни.

В България киселото мляко съдържа жива закваска и това е голямата разлика с останалите подобни продукти. Айрянът е добра напитка, но не е препоръчително да се добавя сол, защото данните показват, че в България има висока консумация на сол, посочи проф. Ханджиева-Дърленска.

Тя добави, че бялото саламурено сирене не е толкова познато като "фета", въпреки че е с почти еднакъв състав.

Специалистът по хранене определи шопската салата като богата на антиоксиданти и препоръча честата ѝ консумация. По думите ѝ лютеницата също е с добра хранителна стойност, въпреки че е богата на мазнина, а баницата - като здравословна алтернатива на т.нар. бързи храни.

Зърнените храни също са част от начина на хранене в региона. България е една от страните, в които се консумира много хляб, от него получаваме високо съдържание на фибри, но трябва да е пълнозърнест. Важното е хлябът да тежи и да е едромлян, което означава че този хляб е с нисък гликемичен индекс, каза проф. Ханджиева-Дърленска.

По думите ѝ консумацията на лапад и коприва е характерна само за Балканския полуостров, като те са богат източник на желязо.

Тя посочи, че средиземноморският модел на хранене е популярен и в България.

Той е създаден през 60-те години на миналия век за страните от Южна Европа и акцентира върху това, че има различни хранителни групи, които са здравословни. В основата са плодовете, зеленчуците, зърнените храни, след това са течностите и мазнините, а най-горе на пирамидата са червеното месо и различните преработени местни продукти, посочи специалистът по хранене.