Quantcast

Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици, Св. Маркел

OFFNews Последна промяна на 29 декември 2014 в 00:01 1859 0

Православие
Православие

Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици

Житие на св. четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод

Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:

"Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:17-18).

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божия съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.

Младенците мъченици влезли в Царството небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл "кръщение" (Марк. 10:10). И с това кръщение, в случай на нужда, се заменя самото тайнство кръщение чрез вода.

 

Преподобният наш отец Маркел, игумен на Обителта на незаспиващите

Преподобният Маркел бил родом от сирийския град Апамея и произхождал от славно и богато християнско семейство. Като се лишил от родителите си още в младите си години, той отишъл във великата Антиохия, за да се обучи там на различни науки, които той в скоро време овладял напълно, и тогава се разгорял от желание да придобие и вътрешна, духовна мъдрост. За тази цел Маркел решил да се отправи към Ефес, където, както бил слушал, имало множество мъже, съвършени в добродетелта.

Като излязъл от Антиохия, той най-напред раздал на бедните цялото богато бащино наследство, което владеел в Апамея, и като презрял по този начин всичко светско, скоро достигнал Ефес. Като се поселил тук при един благочестив човек, той започнал да се подвизава в добродетелта под ръководството на някой си Промот, който бил достигнал висше духов но съвършенство. И блаженият Маркел получил голяма духовна полза, като гледал добродетелното житие на този и на другите свети ефески мъже.

Като че сплитайки венец от различни цветя, той се поучавал на различни добродетели, имайки пред себе си различни примери на Богоугодно житие. Живеейки в доброволна нищета, той придобивал потребното за тялото с труда на ръцете си. Умеейки да пише красиво, той прекарвал всичките си нощи в молитва, а дните - в преписване на книги; тези книги продавал на справедлива цена и част от парите употребявал за свои нужди, а останалото раздавал на бедните. Такова било началото на добродетелното му житие. Като чул след това, че във Византион живее някой си авва Александър, премъдър и велик в делото и словото, способен да доведе мнозина до спасение, Маркел напуснал Ефес и побързал към него. В това време свети Александър пребивавал с братята си при църквата “Свети Мина”; впоследствие той построил на морския бряг прочут манастир, в който въвел нов устав, повеляващ денем и нощем да се слави Бога с непрестанно псалмопение: братята пеели в църквата, сменяйки се през час. Като дошъл във Византион, Маркел се запознал с един монах от тази обител, на име Иаков, който и го завел при авва Александър. Аввата, като предвидял в него Божията благодат, го облякъл в монашески чин и предсказал за двамата, че ще се сподобят с много Божествени дарования. Той рекъл:

- Андрей първи е тръгнал след Христа, но Иоан го е настигнал.

Той нарекъл Иаков Андрей, а Маркел Иоан, защото видял, че и двамата еднакво горели духом към Бога и ако Иаков, подобно на апостол Андрей, първи взел върху себе си игото Христово, то Маркел, подобно на апостол Иоан, го надминал с многото си дарования. А Маркел наистина бил подобен на свети Иоан - девственика и Богослова, с непорочното си девство и с боговдъхновената си премъдрост. Като се подвизавал достатъчно време в тази обител, той придобил дара на прозорливостта, и като предвидял скорошната кончина на учителя си, авва Александър, а също и това, че след преставянето на аввата честта на настоятелството ще бъде предложена на него, Маркел тайно напуснал манастира; бидейки още млад, той не искал да властва над по-старите и да има подчинени, а предпочитал сам да бъде подчинен. Той започнал да обикаля околните страни, като посещавал подвизаващите се по различен начин отци и от всеки от тях получавал някаква полза за себе си. Междувременно свети Александър отишъл при Господа. Всички братя единодушно желаели Маркел да заеме неговото място и скърбели, като не го намирали никъде. Тогава те поставили за началник на обителта някой си Иоан, мъж на преклонни години и благоразумен. Като узнал за този избор, свети Маркел незабавно се върнал и всички братя се радвали на завръщането му. Авва Иоан много го обичал, защото той му бил твърде полезен, бил му като дясна ръка. След известно време авва Иоан преместил манастира на друго, по-уединено място, във Витиния, срещу град Состений; мястото се наричало Иринеум, което значи “мирно”, защото това място, отдалечено от народната мълва и от шума, наистина било мирно прибежище за монасите. В преместения манастир се запазил непроменен предишния устав, повеляващ на братята посменно денем и нощем да сла вословят Бога в църквата. Заради този устав манастирът носел името “Обител на незаспиващите”. Всички строителни работи на новото място и грижите за манастира били поверени на Маркел, като човек верен и благоизкусен във всяко дело. Той скоро трябвало да приеме и самото началство над манастира, което и самият той прозрял с прозорливите си очи, и за което било открито от Бога на неколцина от братята. Игуменът на един близък манастир - Македоний (не онзи Македоний, който бил духоборец, а друг; онзи бил от числото на отлъчените), мъж прозорлив, предсказал на преподобния Маркел, че той не само ще бъде пастир на словесното стадо, но и самото му име ще се прослави по цялата земя заради добродетелното му житие и светостта му.

- Много елини и варвари - казал той, - научени от него, ще оставят заблудата на отците си и ще се обърнат към Бога, и Бог ще бъде прославен чрез него.

А преподобният бил толкова смирен, че не се гнусял сам да пасе манастирските магарета и на братята едва им се удало да убедят него, достойния да стане пастир на словесното стадо, да престане да пасе безсловесните. 
Скоро авва Иоан отишъл при Господа и блаженият Маркел бил поставен за игумен на обителта на незаспиващите. Той бил много милостив към бедните, като ежедневно хранел множество гладни. И Бог съдействал на доброто му служение; както някога Той умножил пет хляба и две риби, за да нахрани пет хиляди души, така и в обителта на Маркел малкото количест во храна невидимо и чудесно се умножавало, така че стигало не само за братята, но и за всекидевното изхранване на множество бедни и странници, както ще бъде разказано за това по-нататък.

Словесното стадо на преподобния се увеличавало и братята всекидневно нараствали по брой. За толкова голям брой духовни мъже, събрали се при него заради добродетелите му, се появила нужда от по-пространна ограда, по-обширен храм за молитва, по-големи запаси от храна и други необходими за човешкия живот потребности; а в същото време той изразходил всичко за изхранване на бедните. Но Бог, на Когото преподобният бил възложил цялото си упование, не оставил Своите раби и доставил всичко необходимо по следния начин. 
Имало един мъж, на име Фаретрий, който притежавал голямо богатство. Като възлюбил благочестивия живот, той дошъл при преподобния, като довел със себе си и двамата си сина, все още малки момчета, и изявил желание да стане монах. Той дал на обителта всичките си богатства и скоро бил облечен в монашески чин заедно с двамата си сина. С пожертваните от него пари най-напред била съградена нова каменна църква, прекрасна и обширна, след това била построена наново цялата манастирска ограда и били издигнати множество нови килии, а старите били обновени. Освен това били устроени болница и странноприемница и били довършени всички строителни работи. Със средствата, пожертвани от Фаретрий, били закупени и храна, дрехи и други необходими неща за манастира. Така Бог Промислител на дело изпълнил обещаното от Господ: “първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”.

Славата на преподобния Маркел и на установеното в неговата обител непрестанно славословие се разпространила на-всякъде. Мнозина харесали този устав и го въвели в манастирите си, като измолвали наставници от преподобния. И както от Едем изтичали реки, така и от обителта на Маркел се разпространили по всички манастири, разположени в различните страни и градове, устави и правила за монашеско житие и непрестанно църковно пение. Игумените на всички манастири били монаси от обителта на Маркел и навсякъде се съблюдавал чинът на обителта на незаспиващите, защото преподобният бил чиноначалник, архимандрит, законодател и управител на всички манастири в тази страна. И мнозина от гърците и варварите се обърнали към истинния Бог по неговите наставления съгласно пророчеството на споменатия прозорлив Македоний. Така ликовете на земните ангели, славословещи Бога денем и нощем, все повече се умножавали.

Сега трябва да разкажем и за чудесата на преподобния. 
Трима епископи били взети в плен от варварите. Като се освободили, те се връщали у дома си, но тъй като пътят им минавал покрай обителта на преподобния Маркел, те свърнали от пътя и се отбили при него. Той ги приел с любов и ги успокоил, и когато те се канели да си тръгват, той пожелал да им даде нещо за из път, тъй като те били твърде бедни. Като повикал иконома, на име Иулиан, преподобният попитал колко пари има при него в хранилището?

- Десет сребърника - отговорил той.

Тогава свети Маркел му наредил да даде всичките пари на тези трима епископи, но икономът отишъл и дал на всеки само по един сребърник, а другите задържал за нуждите на манастира. Като видял духом това, светецът повикал иконома и му наредил непременно да предаде на епископите и другите сребърници. Тогава икономът им дал още по два и като им раздал по този начин общо девет, все пак задържал десетия. И той сторил това заради бедните, които ежедневно идвали в манастира. След това един благочестив човек, подбуждан духом, дошъл при преподобния и му дал деветдесет таланта злато за нуждите на манастира. Тогава преподобният Маркел повикал иконома Иулиан и с гняв започнал да го изобличава в скъперничество:

- Ето, Бог искаше да ни изпрати чрез ръката на този благочестив човек сто таланта, но тъй като ти задържа един сребърник, оказвайки непослушание към заповедта ми, нашият общ Промислител, Който иска да ни въздаде стократно, ни лиши от десет таланта.

Посраменият иконом паднал в нозете му, молейки за прошка. 
Преподобният притежавал и благодатта да подава изцеления на болните; той изцерил с едно докосване монах Елпидий, който имал болезнен тумор в устата си. Излекувал с едно свое докосване и монах Стефан, който страдал от тежко стомашно заболяване, тъй че никакво лечение не можело да му помогне и той вече се бил отчаял за живота си; светецът го изцерил, като се допрял до корема и до гръбнака му. Когато споменатият иконом Иулиан се разболял и вече бил близо до смъртта, преподобният му дал двойно лекарство - душевно и телесно: той първо го научил да не престъпва заповедите на игумена и да не се уповава на временното богатство, а да разчита на Бога, Който се грижи еднакво за всички и като изправил по този начин душата му, той го изцерил и от телесната болест.

Трябва да се разкаже и за още едно по-чудно събитие. Един евреин страдал от неизлечима болест: имал на тялото си зловонни язви. Когато цялото изкуство на лекарите се оказало безсилно и болният се отчаял за излекуването си, тогава прибягнал към преподобния Маркел, този бърз и безкористен лечител, като към своя последна надежда. Преподобният го попитал за вярата му и когато узнал за злочестието му, казал, че за него е невъзможно да получи изцеление, ако преди това не приеме християнската вяра. Евреинът обещал, че ще се обърне към Христа веднага щом получи изцеление. Като склонил към молбата му, старецът го изцерил с молитвата си и човекът незабавно приел християнската вяра. Но не минали и четири дни и той отново се върнал към предишната си вяра. Завърнала се при него и предишната му болест: както след вярата последвало изцеление, така и след отстъпничеството му - се върнала болестта. Принуден, макар и против волята си, отново да прибегне към светеца, той отново се отрекъл, присъединил се към благочестието и молел незлобивия отец за милост. Като получил изцеление за втори път, той, след като изминали немного дни, отново се върнал като “свиня в тинната кал”, и отново го постигнала още по-жестока болест.

Тогава той отново прибягнал към светеца и това се повторило няколко пъти. Накрая преподобният му казал:

- Знай, човече, че не мен мамиш, а Христа, защото не аз те изцерявам, а Христос, и ти не можеш да укриеш нечестието на сърцето си пред всевиждащото Му око, като Го почиташ с устните си, а сърцето ти стои далеч от Него , и като на думи изповядваш благочестие, а на дело се отклоняваш към предишното си злочестие. Обърни се с цялото си сърце към Христа, без никакво лукавство, и веднага ще се изцериш, и не само тялом, но и с душата си.

Но иудеят отговорил на светеца:

- Каквото и да ми се наложи да изтърпя, никога не ще оставя вярата на отците си.

Като чул тези думи, преподобният мълчаливо си тръгнал от него, а болният, като се отдалечил малко от обителта, внезапно паднал и умрял, както тялом, така и с душата си. Като узнал за това, светият отец заплакал и рекъл:

- “Не изкушавайте Господа, вашия Бог”

Бог дал откровения за Своя угодник Маркел и на други велики отци. Елисей, игумен на Деския манастир, желаел да види светеца и да узнае житието му. Когато той се молел на Бога за това, Господ му явил във видение Маркел такъв, какъвто бил на външен вид и му открил висотата на добродетелите му. Впоследствие Елисей разказал това на ученика на свети Маркел - Петър, който случайно се намирал при него.
На Гавдиол, игумен на манастир, разположен до град Помпей, при Евксинско море, било открито, че на Маркел е дадена от Бога благодат, равна с благодатта на законодателя Моисей. Гавдил засвидетелствал това на ученика на Маркел Таласий. Преподобният наистина притежавал пророческа дарба, защото това, което той предричал някому, винаги се сбъдвало. Веднъж при него дошъл един епископ, който бил голям скъперник. Блаженият го помолил да му даде два златни динария на заем, за да ги раздаде на бедните, но епископът не му дал, като казал, че няма. Тогава преподобният пророчески му казал:

- Скоро няма да имаш и собствено тяло, което ще бъде прието от гроба, а златото ти ще остане за манастирското братство.

Така и станало. Не минали и два дни, когато епископът умрял, а имуществото му било дадено в обителта на преподобния, съгласно неговото пророчество. Преподобният виждал намиращото се надалеч, все едно, че е пред очите му.
Но да се върнем отново към преподобния Маркел. Когато народът със светителите и с презвитерите, а също и с преподобния Маркел отивал на хиподрума при цар Лъв, мнозина от вярващите се удостоили да видят как Божий ангел във вид на прекрасен юноша, облечен в бяла дреха и препасан със златен пояс, съпровождал свети Маркел и го поддържал под ръката. И виждали това през цялото време, докато той вървял с народа и докато се връщал обратно, до вратата на жилището си. Щом го довел до вратата, ангелът станал невидим. От това става явно колко много Бог е обичал блажения наш отец Маркел, щом изпратил ангелите Си да го съпровождат и да го охраняват по пътя. Върху него се сбъднали словата на Писанието: “(Ще) заповяда на ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си”. 
Като проживял шейсет години в монашески подвиг, преподобният се приближил към блажената си кончина. И той се изравнил с пророците - по прозорливост, с патриарсите - по вяра и несъмнено упование на Бога, с мъчениците - по всекидневно умъртвяване на тялото. С боговидението си той се уподобил на пророк Моисей, на когото бил равен и по благодат, с кротостта - на Давид, с ревността си във вярата - на апостол Петър, с девството и богословието си - на Иоан, а с благодатта на изцеленията - на всички апостоли, понеже за всички той бил източник на изцеления и река на чудесни благодеяния. Когато преподобният легнал болен, множество монаси със сълзи го наобиколили. Между тях имало и един, на име Лукиан, който бил от знатен произход, и като презрял всичко светско, встъпил на пътя на монашеството и преуспял повече от другите в добродетелното житие; като плачел по-силно от другите, той молел светеца да не го оставя без ръководството си, за да не бедства без кормчия в морето на тукашния живот, посред вълните на изкушенията, а да го вземе със себе си. Като погледнал към него, преподобният рекъл:

- Дерзай, чедо, защото скоро след заминаването ми и ти ще дойдеш след мен.

От околните манастири се събрали игумените и братята, а от царския град дошли светители и велможи, за да посетят болния и да му дадат последна целувка. А преподобният давал подходящо наставление на всекиго и много беседвал за полза на душата и за вечния живот. След това той им наредил за малко да го оставят самичък, като че искал малко да поспи. И когато всички излезли, той заспал с блажения сън на вечния покой, като предал святата си душа в Божиите ръце. Погребали го в построената от самия него църква. А блаженият Лукиан неотстъпно плакал на гроба му, и на петия ден преподобният му се явил във видение и му рекъл:

- Защо скърбиш? Нима не вярваш, че помолих Бога за теб и съвсем скоро ти ще бъдеш с мен?

На третия ден след това видение Лукиан починал в Господа, като надживял своя отец и наставник с осем дни. Така и след преставянето си преподобният Маркел изпълнил пророчеството си, като взел при себе си, съгласно обещанието, любимия си ученик Лукиан. И се явил със светиите, на които станал равен чрез добродетелния си живот, пред Най-Светия от всички светии свой Владика във вечна радост и веселие, с които да се сподобим и ние по неговите молитви и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава във вековете. Амин.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !