Св. Тадей, Св. Васа Хелеспонтска, Васа Солунска, Св. свщмчк Симеон Самоковски

Св. апостол Тадей

Св. Тадей бил родом от Едеса. Отпърво бил ученик на св. Йоан Кръстител, а след това започнал да върви след Господа и станал един от 70-те апостоли. След Възнесението на Иисус Христос и съшествието на Св. Дух Тадей бил пратен да благовествува в Едеса. Там живял при един свой познайник, на име Товия, проповядвал словото Божие и с името на Иисус Христос вършил много чудеса.

Слух за извършваните от него чудеса дошъл до едеския княз Авгар, който получил от Спасителя обещание за пълното си излекуване чрез Неговия ученик. Авгар помислил, че Тадей е оня ученик, за когото Спасителят му писал, и го повикал при себе си. Когато Тадей влязъл в стаята на княза, Авгар бил поразен от сиянието, което озарявало лицето му, затова го посрещнал и му се поклонил до земята. Придворните на Авгар, понеже не виждали сиянието, се удивлявали на тази постъпка на своя княз да окаже такава почит към бедния странник.

- Ти ли си оня ученик – попитал князът, - когото Син Божи обеща да ми прати, за да получа чрез него изцерение и живот вечен?

- Понеже ти си възложил своето упование на Господ Иисус Христос, Той ме прати при тебе – отговорил Тадей. – Ако вярваш, ще ти бъде по твоята вяра.

- Аз тъй несъмнено вярвам – отговорил Авгар, - че исках дори да ида с войска в Йерусалим, за да отмъстя на юдеите за убиването на Христа. Но римското правителство ми попречи да изпълня моето желание.

- Господ наш Иисус Христос не е искал помощ от людете във време на Своите страдания – възразил апостолът, - защото е могъл да повика легиони ангели. Но той изпълни волята на Отца и страда за спасението на целия свят. А сега, когато със слава се възнесе на небесата седи от дясно на Бога. Той също така не иска никой да отмъщава за Него. Той има власт над всички и ще въздаде заслуженото всекиму, когато дойде да съди живи и мъртви.

Апостолът още дълго беседвал с княза и домашните му за Господ и им обяснил Божия закон. Всички повярвали и приели от него св. кръщение. След това Авгар съвършено се излекувал от проказата.

Св. апостол Тадей проповядвал на всички едески жители и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Благородният Авгар поискал богато да възнагради апостола за своето излекуване, но Тадей отказал да приеме дарове. Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.

Св. мъченица Васа Хелеспонтска и децата й

Света мъченица Васа живяла по време на царуването на император Максимиан в град Едеса. Като се съединила в брачни връзки с един идолски жрец, на име Валерий, тя родила три деца: Теогний, Агапий и Пист. Възпитала ги в дух на християнско благочестие, тъй като била християнка (тя получила познания за светата християнска вяра от родителите си).

Оклеветена от мъжа си, тя трябвало да застане на езически съд, пред който изповядала себе си като християнка. Първо била затворена в тъмница заедно с чедата си, а след това изведена и представена пред съда. Синовете й били подложени пред очите й на различни мъчения: отначало повесили и започнали да стържат тялото на Теогний, после бил подложен на бой другият й син, Агапий. Мъчителите одрали кожата му от главата до гърдите, но той мълчал и не проронил нито дума. След това бил подложен на различни мъчения и третият й син. Като гледала мъките и страданията на децата си, майката ги укрепявала и молитвено ги увещавала мъжествено да понесат подвига си. И тримата младежи, като претърпели мъжествено всички мъки, едновременно били посечени с меч.

Като изпратила възлюбените си деца при Христа, Васа се възрадвала. После отново я затворили в тъмница. Мъчили я с глад, но тя получавала храна от ангел, с което се укрепявала за по-големи страдания. След това, съгласно със заповедта на мъчителя, била отведена в Македония и принуждавана да принесе мерзки жертвоприношения. Но тя отказала, за което била хвърлена във вода, а после в огън. След това я били с камъни, но тя останала невредима след всички мъчения.

Когато я отвели в идолското капище, тя взела кумира на бога Зевс, хвърлила го на земята и го разбила. След това света Васа била дадена на зверовете да я изядат, но останала невредима сред тях. Тогава мъчителите я хвърлили в морето на около тридесет километра разстояние навътре от брега. И всички отдалече видели как трима светли мъже, които сияели по-ярко от слънцето, повели Васа към един кораб и я поставили да седне на престол.

Осем дни след това, света Васа се явила на воините на един остров, наречен Хелеспонт. Когато за това узнал македонският игемон, на име Филип, написал до управителя на Кизическата страна (Хелеспонтска епархия), да хванат мъченицата. Този, като я хванал, започнал да я принуждава към идолско жертвоприношение. Но като видял, че тя остава непреклонна, заповядал да вържат ръцете й и да я бият немилосърдно по цялото тяло. Накрая заповядал да отсекат честната й глава.

Така света мъченица Васа предала своята душа в ръцете на Христа Бога, на Когото се въздава слава сега и винаги и в безкрайни векове. Амин.

Св. свщмчк Симеон Самоковски.

Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са неизвестни. Симеон става Самоковски митрополит на 28 август 1734 г. В Самоков по това време се служи единствено в малката средновековна Бельова църква, затова поради липса на голям храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е Дупница. По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739), подкрепян от висши духовници, включително от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковска епархия, митрополитът става начинател и предводител на един заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско. Център на заверата е Mанастирa "Св. Спас" над софийското село Долни Лозен, дълбоко в Лозенската планина. Турците узнават за съзъклятието и в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. Към 20 юли митрополитският дом е разбит и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тъмница, където тежко е измъчван 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изстръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с железни топузи на краката е докаран в София. Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и Левски), измъчван и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София", където след години е вдигната и бесилката на Васил Левски. Има много приписки за чудото, станало при обесването му — първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Срахувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени в Бельова църква, когато в 1994 г. при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с останки от костите му, евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир бележка, съобщаваща за неговото посещение там и написана на хубав български език с красив почерк и подпис. След 2000 г. е установено, че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата. Той е тачен, а днес и прогласен, за покровител на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва с почести и е обявена за ден на града.

Следете новините ни в GoogleNews