На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, да посрещнат Христовото Рождество.

В народните обичаи могат да се открият различни традиции за посрещането на празника, някои от които и езически.

Част от символиката на празника е самата трапеза – храната е задължително постна и в изобилие. Вярва се, че каквато е трапезата, такава ще е следващата година.

Смята се, че ястията трябва да са 7, 9 или 12 - това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. (Кабалата е учение, смятано за мистично, като основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа, за да постигне хармония).

Под масата се поставя слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.

Освен постните ястия, се меси и обреден хляб, питка. Най-възрастният, обикновено мъж, в къщата разчупва питката и първото парче символично се оставя под иконата на Богородица, после - за къщата, а следващите парчета се раздават на всеки член от семейството според възрастта. След вечеря трапезата не се прибира в символ на очаквания гост.

В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на Христос.

През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Според езическите традиции по някои краища на нашите земи се вярва, че в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил тежък грях в дома през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.

Друга от езическите традиции е свързана с вярването, че от този ден зависи плодородието. Затова на трапезата се поставят храни, които при приготвянето си набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.