Празнуваме Лазаровден

OFFNews Последна промяна на 12 април 2014 в 00:01 4417 0

Лазаровден. Снимка: БГНЕС
Лазаровден. Снимка: БГНЕС

На днешния ден честваме празника Лазаровден, който поставя началото на Великденските празници.

Пролетният празник се счита за ден на неомъжените жени, които изпълняват обичая лазаруване.

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - шест от тях, две групи по три, наречени "поялици", пеят по домовете, други шест - също "поялици" (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици" играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците", пеещи по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки".

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват.

- "станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)":"Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!"(с.Леска)

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължително се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови