
Крайнодесният масов убиец Андерш Брайвик е бил под въздействие на опиатни вещества по време на атентатите в Осло и на остров Ютойа през юли 2011 г., предаде ИТАР-ТАСС.
Това е заявил ръководителят на отдел Съдебна психология към Института за народно здраве на Норвегия Йорг Меланд.
Самият Брайвик също е потвърдил, че е приел смес от кофеин, ефедрин* и аспирин, няколко часа преди да извърши атаките.
Според Меланд, ефедринът увеличава притока на кислород към белите дробове и в медицината се използва за лечение на астма, както и на други белодробни заболявания.
"На действията на Брайвик подхождат повече амфетамините, които възбуждат и стимулират централната нервна система", допълни той.
Експертът е уточнил, че най-вероятно Брайвик е приел между 25-100 г ефедрин и между 500 и 800 г кофеин.
Според Меланд допълнително въздействие върху поведението на убиеца са оказали и анаболните стероиди, които Брайвик е приемал, за да поддържа тялото си във форма.
На 22 юли 2011 г. 32-годишният Андерш Беринг Брайвик взриви бомба край правителствена сграда в центъра на Осло, след което разстреля 77 души на норвежкия остров Ютьоя.
*Ефедринът е лекарствено средство, което се изписва при респираторни заболявания, най-често астма, ниско кръвно налягане и бронхит, което повишава агресията и склонността към насилствени действия. Действието му е сходно с това на адреналина - увеличава перисталтиката на чревния тракт и повишава мускулната сила, тъй като в резултат на употребата му се повишава нервната активност. Медикаментът се използва широко в спортните среди, заради положителното му въздействие върху бързината.
Следете новините ни в :





















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Лондон втвърди тона към Москва на срещата на Г-20: Не печелите тази война!
Във Франция започнаха нови протести срещу високите цени
Христо Стоичков поздрави ЦСКА при откриването на обновения на световно ниво стадион ''Българска армия''
Хелоуин срещу будителите? Една измислена война за българската идентичност