Стати Статев: Мой дълг е да стана агент на ДС (из досието на агент Стойновски)

„В подходящ момент от разговора обясних на ...., че съм служител на ДС и отчитайки неговия произход, лични и делови качества му предлагаме сътрудничество. Когато правих предложението внимателно наблюдавах за неговата реакция. Без да се колебае, с нотка на известно вълнение .... отговори, че той счита за свой дълг да ни оказва помощ и с удоволствие приема направеното предложение.“

Разговорът се води на 1 февруари 1989 г. в сладкарница „Пролет“ на бул. „Цар Освободител“, между 11 и 12,10 ч. Вербуващият е капитан О. Бохоров, а липсващото име е на приелия „с удоволствие“ предложението 35-годишен амбициозен член на БКП, съпруг на професорска дъщеря и старши асистент във ВИИ „Карл Маркс“ Стати Василев Статев.

Статев – вече професор и ректор на същия, само преименуван на УНСС, университет - се прочу преди няколко дни с опита си да спре с психологически натиск и заплахи протеста на студентите, които окупираха аулата. 

„Бяхте нагли да искате аула „Максима“, за да спите на меко. Това си е наглост бе, колеги! Вие просто нямате мярка. Мога да ви запазя места в някой хотел, ако искате“;

„Ще станете ли по-велики от това? Вътре, в самите себе си ще станете ли по-велики, като дремете по тия банки цяла нощ?“;

„Единственото, което ви пази е, че гледам на вас с неособено голямо уважение. Като на млади хора, които биха се поучили, както и ние сме се поучавали от недостойни постъпки, които сме правили. В момента вие пречите, пречите, пречите! Всичко друго е илюзия.“;

„УНСС не е ваш дом и дай Боже да не бъде!“;

„Ако ще ми давате пример със Софийския университет, ще ви раздам по един бял лист и ще ви подпиша искане да ви приеме колегата Илчев. Ако на някой не му харесва в УНСС, а му харесва повече в СУ, да отива там!“

 „Ами отивайте в чужбина, колега, но не пречете на тия, които искат в България да учат. В момента вие пречите на хората да имат занятия. Всичко останало са евтини провокационни въпросчета. Недоволни ли сте от измирането на мамутите? Щото и срещу това можем да стачкуваме. Не е трябвало да измират – толкова красиви животни!“;

„Знаете ли какво ще се случи? Ще бъдат сменени патроните на вратите и ще бъдат заменени с нови и ще бъдете заключени! Ще има охрана отпред и който иска да ходи по естествена нужда, ще бъде воден.“;

„Журналистите казаха, че сте 26. 2000 влязоха и излязоха около вас и ви се подсмиваха. Не ви ли е срам от това? Айде да ръкопляскаме. Не, аз разбрах, че вие сте будните, а 20 хил. са заспали и ще ги предупредя за това. Не виждате ли, че сте в изолация? Жалка, тъжна изолация“, казва ректорът на студентите си.

Думите му рязко ни върнаха към време, което днешните студенти няма как да помнят – на Държавна сигурност, на сплашвания и демонстрации за всемогъщата държава (партия) и нищо незначещия човек, където думите „свобода“ и „граждански права“ са с неизвестно значение. Затова решихме да проверим плод на грешка, случайност, натиск или на напълно осъзнат избор е попадането на Стати Статев в Държавна сигурност. Още първите редове от справката на кап. О. Бохоров, вербувал Статев – агент Стойновски, ни убедиха във второто.

Описаното вълнение и заявената готовност на Статев да служи на ДС като негов дълг явно са били съвсем искрени - от 72-страничното досие се вижда как той е предавал колеги по своя инициатива, когато от ДС не са подозирали за дейността им, камо ли да искат информация от агент Стойновски за тях. Още повече, че Стойновски е бил секретен сътрудник към Първо главно управление (ПГУ), а не към VI управление.

Статев е проучван от ДС още през 1983 г. Поводът за вербуването му за Първо главно е 9-месечна специализация в САЩ по темата "Supply-side management and structural changes in the USA", финансирана от фондация "Фулбрайт". Статев кандидатства за стипендия чрез Министерството на културата, науката и просветата, която впоследствие получава.

Стати Статев е наясно още от първата среща с оперативния работник кап. Бохоров какво приема.

"Накратко му обясних в какво ще се изразява нашето сътрудничество. Акцентирах вниманието му върху задължението да пази в пълна тайна това сътрудничество, а така също и върху необходимостта от редовно поддържане на двустранните ни контакти с оглед обсъждане на възникващи въпроси и търсене на оптимални начини за тяхното решаване", пише кап. О. Бохоров.

Тогава Статев го информира, че му предстои посещение в гр. Карагуевац (Югославия) и капитанът му насрочва нова среща, на която да му даде инструкции.

Вижте как Стати Статев е издал на Държавна сигурност Желю Желев, Чавдар Кюранов и Николай Генчев във втората част от досието на агент Стойновски ТУК.

Из досието на агент Стойновски – част I: Стати Статев: Мой дълг е да стна агент на ДС

Из досието на агент Стойновски – част II: Стати Статев издал дисидентския клуб на Желю Желев на ДС

Доносите на Стати Статев за “окупирания” от студентите Румен Гечев (из досието на агент Стойновски, част III)

Другари, защо спряхте да ме търсите? (Из досието на агент Стойновски, част IV)

Още по темата

19/11/2013

Offnews

Читателите ни: Агенти нямат място начело на университет (резултати от анкетата)

15/11/2013

Разследване

Другари, защо спряхте да ме търсите? (Из досието на агент Стойновски, част IV)

14/11/2013

Разследване

Румен Гечев мълчи за доносите на агент Стойновски

14/11/2013

Разследване

Стати Статев издал дисидентския клуб на Желю Желев на ДС (из досието на агент Стойновски, част II)

Следете новините ни в GoogleNews