Кои са Anonymous?

Последна промяна на 23 февруари 2012 в 16:50 5864 6

Костадин Павлов. Снимка: Сергей Антонов
Костадин Павлов. Снимка: Сергей Антонов
Anonymous е световно движение от хора, навътре в информационните технологии и с горе-долу общи възгледи за развитието на обществото в информационната епоха. Критерии за присъединяване няма, освен да се споделя горе-долу общият възглед на групата към развитие на света, защото Anonymous, както подсказва името, са анонимни. Т.е. няма голяма стройна организация, която да обединява хората под това име. Има отделни групи, които са разпръснати, които не са обединени от организация, а по-скоро от обща идеология, така че това, което може да се приближи най-общо до определението Anonymous, е социално и политическо движение, което по-скоро действа от общи идейни позиции, отколкото като стройна организация, която се подчинява на йерархични правила. Това не изключва, разбира се, възможността тя да е съставена от малки, отделни организации на хора, които се познават или не се познават. Специално в България, въпреки че те се декларират, че съществуват, аз не вярвам, че организацията, ако има такава, е силна. По-скоро смятам, че организацията в България тепърва има да се доказва. Като пример ще дам изключително смешната заплаха, която беше отправена един ден преди големите протести срещу ACTA. В нея човек от Anonymous беше направил клипче с много ниски технически познания, което ме навежда на мисълта, че този човек или наскоро е от Anonymous или въобще не е от тях. Това клипче беше с много ниско ниво на съдържание и правна култура, защото той заплашваше българското правителство с членове от Живковата конституция, която не съществува вече повече от 20 години. Така че аз предполагам, че това е човек, който вместо да си изреже ноктите или да си напише домашните, се е занимавал да прави това клипче, преди майка му да го извика за вечеря. Що се отнася до присъединяването, по принцип всеки би могъл да стане част от това движение. Аз мога да ви дам за пример малко ръководство за това как човек може да участва в акциите на Anonymous, което беше публикувано в сайта bivol.bg. Пак казвам - те са анонимни, т.е. ние не можем да търсим зла воля зад тях или някаква организация, нито терористични намерения. По-скоро – пак казвам - това е политическо или социално движение, което просто извършва акциите си в интернет. Най-често срещаната акция е блокирането на трафика към отделни сайтове – така наречените DDOS атаки, които са добре познати и изучени и на които може да се противостои. Те не са нещо кой знае колко опасно. В момента живеем във време, в което отделният човек има изключително голяма сила. Тази сила му я дават мрежовите технологии. Всеки човек може да има блог, четен от хиляди, десетки хиляди, а в чужбина - от милиони души и по този начин упражнява огромно влияние, несъразмерно със собствената си тежест върху обществените процеси и общественото мнение. По същия начин Anonymous се възползват от това, че отделни хора, които са добре запознати с технологиите и са компютърни грамотни (най-вече системни администратори), биха могли да оказват влияние върху работата на самата мрежа. Защото това, което Anonymous осъществяват най-често, са атаки върху самата мрежова инфраструктура. Това, което може да се прави, е, използвайки компютри, които са в ръцете на даден човек, да атакува слаби звена в мрежата. В момента живеем в свят, в който не е нетипично един системен администратор например да управлява 10 000 компютъра едновременно. Дори да не е системен администратор, той би могъл да се организира така, че да има на разположение 10 000 компютъра, които биха могли да извършат една такава атака. Дори да няма влияние върху тези компютри, чрез своето влияние в Мрежата, където да речем, има 10 000 човека публика (хора, следващи го във Facebook или Twitter например), би могъл да ги използва да му съдействат за една такава атака. Същото е като с медиите, с медийното влияние. Технологичното влияние на човека в Мрежата може да бъде високо и то може да бъде използвано и за такива цели. Не е нетипично. Теоретично не е много сложно да му се противостои, ако не е в особено големи мащаби, така че аз, честно казано, мисля, че вниманието, което му се обръща на това движение в световен мащаб, е малко пресилено. Не искам да ги критикувам много момчетата, но особено тези в България като че ли по-добре да залегнат над учебниците и уроците. Екипите, които седят зад WikiLeaks не съм сигурен, че са 100% различни от тези, които седят зад марката Anonymous. В това съм сигурен – че има препокриване. Но по принцип ние в момента започваме да изучаваме методите, по които работи новото информационно общество и въпреки че то присъства в България вече 10 години и хората всекидневно си вършат работата и се информират през Мрежата, все още не сме много напред в изследването на мрежовите феномени, т.е. на законите, по които се направлява това нещо и по които се движи това нещо. Така че аз ще дам един пример, за да ме разберете по-добре: Не знам дали помните, преди няколко години в България бяха разпространени така наречените free сървъри, на които имаше материали всякакви – музика, филми и т.н., които бяха много лесно  достъпни. Едва ли не всеки доставчик на интернет смяташе за въпрос на чест и на конкурентоспособност да сложи в мрежата си по един такъв сървър. В самото начало имаше само един такъв сървър. Той беше на Techno-link, казваше се free.techno-link.com и в един момент нашите правоохранителни органи, под натиска естествено на правоохранителни органи на държави, с които ние сме съюзници, предприеха акции срещу този сървър и той за известно време беше спрян. Малко след това, след тази атака, на негово място се появиха 7-8 такива, които започнаха да предлагат почти едно и също. След няколко атаки срещу тях стана това, което аз обясних с доставчиците. Едва ли не всеки доставчик смяташе за дълг да предлага такова нещо, т.е. всяка една такава атака срещу такова явление в Мрежата го кара да се размножава и да става все по-трудно уловимо. След последната атака, която атакува вече тези сървъри – при всеки доставчик (имаше такава буквално преди 3-4 години може би - не съм сигурен за хронологията) този трафик на такива материали, да речем с не съвсем уредени авторски права, вече стана неуловим и започна да се извършва през така наречените торент сървъри, които вече не е много сигурно доколко нарушават закона. По-скоро е въпрос на тълкуване доколко нарушават, доколко не нарушават... Съдебната практика е разнообразна в случая, включително и България. Така че още в момента биват атакувани самите сървъри, които са нещо като указатели, които сочат къде какво има. Не е много сигурно, че тия атаки са законни, както не е много сигурно, че каквото държат тия сървъри е незаконно, но ако се усилят атаките върху това нещо, тогава този трафик ще се скрие вече в съвсем разпределени почти невидими мрежи. Това, което искам да кажа след тоя увод, е, че след всяка една такава атака нещата стават все по-разпределени, все по-трудно уловими, все по- децентрализирани. Същото е с WikiLeaks. Видяхме, че в момента в който започнаха атаките срещу WikiLeaks, WikiLeaks започна да се размножава, да се появяват непрекъснато така наречените огледала (миръри), започнаха да се появяват конкурентни организации, започна активно да се говори за Anonymous, така че това е един вид надбягване на две различни системи. Нито едната печели в момента, нито другата... Не може да се постави граница според мен. Нещата са свързани -  много хора, които участват в инициативите на WikiLeaks, са и членове на някои от екипите на Anonymous. Но самата идеология на това движение, този стремеж към пълна анонимност, към пълна централизация, към пълно отказване от йерархии, от координирани действия, координирани чрез йерархични методи... Според мен това е отиване на махалото в другата посока. Т.е. ако в едната страна слагаме свръх-централизацията и свръх-контрола, които са нещо опасно, от другата страна отиваме на свръх-децентрализация и свръх-липса на контрол. Аз си мисля, че истината е някъде по средата. Със сигурност правителствата нямат страх, освен може би ако не ги е страх за някаква чувствителна информация. Но правителствата ще демонстрират непрекъснато, че имат страх от Anonymous, за да могат, естествено, под предлог, че те са много опасни, да предприемат някакви средства за репресии, навлизане личното пространство на гражданите, ограничаване, регулиране на интернет трафика и всичко друго, за което те си мечтаят от много време. Има системно противоречие, което не виждам как в скоро време ще се разреши, а това е, че в момента има огромен трансфер на власт от традиционните властови структури, каквито са държавата с нейните органи, която е териториално определена, също така корпорациите с техните пазари, с техните методи, които са наложили по някакви начини и мрежата, която в момента в определени свои части въобще не се вписва в първите две системи. Тоест Мрежата позволява, както говорих в началото, на отделни личности, даже не на организации –да придобиват много власт ида  остават анонимни, а това въобще не е в интерес на другите две „общности“, да ги наречем. Така че системното противоречие никъде няма да избяга, докато ние закрепим по някакъв начин в законите новото статукво, а именно - че Мрежата има предимство в някои случаи; че тя е неуправляема; че по-скоро се саморегулира, отколкото някой да я регулира; че по-скоро е трансгранична, отколкото да се подчинява на определена юрисдикция, макар че наистина проблемите, които изникват от един такъв възглед, започват да изглеждат неуправляеми. Но докато не се реши това нещо, ние напрекъснато ще наблюдаваме от една страна опити за ограничаване, контролиране, следене, а от друга страна - опити за протест и за акции като тези на Anonymous. За мен решението е да се приемат просто новите реалности и да се приеме съответното законодателство. Защо да речем не се промени Конституцията, т.е. да се върви към една конституционна реформа, в която много ясно да бъдат описани мрежовите свободи, по-точно тяхната неприкосновеност и в кои случаи задължително на правоохранителните органи може да се предприемат все пак някакви мерки в това отношение. Но, както казах преди малко, става въпрос за огромно преразпределение на власт. Както казваше другарят Славчо Трънски малко след десети ноември, „тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем“. Сигурно досега не сте наблюдавали някой български какъвто и да е политик, който с радост да си сдаде властта. Има и друг проблем, на който искам да обърна внимание. Преразпределението на голямо количество власт не е чак такъв проблем. Макар че в демокрацията особено хората, на които им се дава власт, те се контролират едни други. Имаме разделение на властите, свободни медии, избори. Така че имаме някакви отработени механизми. В интернет разчитаме на някаква самоорганизация – тя не се е изкристализирала все още. Това е малкият проблем. Големият проблем, е , че ако ние сложим преграда и кажем: „Няма да допуснем преразпределението на власт“, както беше случаят с ACTA и както ще се опитат да го направят с още някоя инициатива, и кажем „Не! Новото общество ни плаши, ние спираме дотук развитието, въобще не знаем какво ще идва нататък, ние искаме да си живеем по стария начин“, може да се окаже, че в един момент нещата ще станат неудържими и преразпределението на власт ще стане лавинообразно. А лавинообразното преразпределение на власт се нарича още революция. А революцията, както е известно в българската история и историята на Източна Европа, е нещо, което може да бъде изключително неприятно, свързано с жертви, страдания, убийства, унищожение на имущество, преселение на хора и всички неприятни неща, които се случват по този начин. Така че моята препоръка е ние да гледаме с отворени очи към промените. Ако може да ги изпреварваме, ако можем винаги да бъдем с една стъпка напред така, че да не допускаме задържане на напрежение и евентуално това напрежение да избухне в някакви такива неприятни ситуации... Аз вече понатрупах годинки и въобще не искам да съм свидетел на втора революция през живота си. Ама въобще. Това говорех в началото, че по мое лично наблюдение, моите чисто субективни разсъждения, става въпрос за млади хора, които тепърва търсят своята реализация. За мен това не е приемливо - да се крадат чужди данни, да се показват на обществото, само защото можеш. Далеч не всеки човек се разхожда по улицата и троши с бухалка всички прозорци на коли, които види, само защото може, нали така? И да покаже, да речем, че на тази улица няма нито един полицай. Аз мисля, че има граница, зад която не трябва да се преминава. Тоест има граница, при която човек може да покаже, че дадена система за сигурност работи или да се протестира против дадена система или даден сайт. Не твърдя, че знам тази граница, но определено злоупотребата с чужди данни не е нещо, което аз приветствам. Наистина една такава схема показва, че определени сайтове и организации не са особено старателни в пазенето на данните на клиентите си. Да, те са разкрили реален проблем, този проблем съществува, този проблем е опасен – по-добре да се разкрие по-рано отколкото по-късно. Но самото събиране на данните и евентуално тяхното публикуване според мен не е правилно. Това до известна степен нанася вреда на хората, които се борят за цифровите права и свободи. Много е лесно на хората които ни опонират да кажат „ето, това са терористите, занимават се с цифров тероризъм, ние трябва да се защитим от тях, наистина ще им ограничим правата, на всички ще ограничим правилата, но ще ви отървем“. Но както казах ние все още се научаваме да живеем в информационното общество. Постепенно правилата ще се изкристализират и се надявам повече да разчитаме на саморегулация, отколкото на регулация отвън.  

Константин Павлов,

Фондация "14-ти януари",

Бели байтове за черни дни,

Politikat.net

 ТУК може да се чуе аудио записът, от който е свален горният текст.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови