Quantcast

100 атакисти протестират пред американското посолство

Вероника Шербанова Последна промяна на 10 януари 2014 в 12:24 6747 26

Протест на
Протест на "Атака" Снимка: Архив

Около сто поддръжници на партия "Атака" се събраха в 12 ч. пред посолството на САЩ на протест по повод годишнина от бомбардировките на българската столица през 1944 г., по време на Втората световна война.

Те носят партийни знамена и настояват да бъде демонтиран паметник за загиналите бойци на САЩ по време на атаката. Едновременно с това демонстрантите носят плакати с антиамерикански лозунги като "Yankee, go home" ("Янки, отивайте си") и такива, величаещи патриотизма на лидера Волен Сидеров. Самият той не присъства на проявата.

Някои от участниците коментираха, че "заради американската мафия българите са гладни от 23 години". Причината за нападките към Волен Сидеров е, че искат да го отстранят, защото той е единственият, който защитава България, допълниха те.

"Волен е златото на България", "Волене, България е нищо без теб" - пише на два от плакатите.

Демонстрацията започна на тротоара срещу сградата на посолството, където се намира и паметникът на американските летци.

След това демонстрантите се отправиха по ул. "Козяк" в посока Южния парк. Крайната цел е паметникът на загиналите български летци в кв. "Иван Вазов". За кратко движението по ул. "Козяк" бе спряно.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.01 2014 в 15:33

Не беше дипломатическа мисия, беше бомбена мисия. Англо-американските бомбардировки бяха през зимата на 1943-44 година. Опитвайки да повдигне духа на столичани, кметът на София инженер Иван Иванов публикува стихотворение: “Ще ни бият с огън с бомби, ще се крием в катакомби”. Софиянци добродушно казваха, че по време на бомбардировките една тухла го ударила по главата; той беше много добър кмет. Стихотворението ме направи предубеден към поезията. Поетите са глупаци, казвах и до края на живота си, който вече наближава, не написах, нито преведох един-единствен стих. С годините човек трупа предубеждения. Предубеден съм към ловджиите: как могат да изпитват наслада от убиването на животни? Ревнивците, биещи жените си, са по-лоши от животните, ако кошутата отиде при друг елен, еленът не бие кошутата, бие се с другия елен. Предубеден съм към всички, които гледат тв шоу и сериали, четат просташките вестници. Към осквернителите на гробове и паметници. Тези, които гърмят с пищови, пиратки, фойерверки, ги презирам от бомбардировките 1943-44 година.

В нощното небе над София лъчите на прожекторите опираха в облаците, кръстосваха се да напипат бомбардировач и да го осветят за мишена на зенитчиците от “флака” (Flugzeugabwehrkanone). Бомбардировачите пускаха “flares”. Висящи на парашутчета от коприна, те падаха бавно, превръщаха нощта в ден, за да вижда втората вълна бомбардировачи къде да пуска бомбите. Феерия! Който от нас хлапаците намереше копринено парашутче, после носеше ушита от парашутчето ризка и се фукаше. Шик беше също да имаш немско фенерче не с батерия, а палеца ти на лостче, помпаш лостчето, въртящо на висока предавка мъничко динамо и колкото по-бързо помпаш, толкова по-силно свети фенерчето, докато ти отмалее ръката. Нашата кооперация беше на булевард “Фердинанд” номер 37, който после стана булевард “Толбухин”, а сега е булевард “Левски”. Визави на Попа, а отсреща сиропиталище. Мето, Славчо и другите сирачета притичваха през булеварда при нас, понеже над нашето бомбоубежище в мазето имаше пет етажа с бетонни плочи, а приютът беше в стара триетажна къща, нямаше бетонни плочи, а гредоред. Заедно отивахме и се връщахме от училище “Свети Седмочисленици”, което бомбите сринаха и там сега е Спортната палата. Мето после стана преподавател по правоговор в театралното училище, Славчо нищо не стана, понеже намери една писалка, по-хубава от “Паркер”, но не разбрах дали е “Кавеко” или “Пеликан”, понеже, докато й отвинтваше капачката, писалката гръмна и му откъсна палеца и показалеца на дясната ръка. После всяка нощ сънувах Славчо. В съня ми нищо му нямаше на ръката. Чакахме двамата в училищния медицински кабинет да ни дадат бележка, че сме болни, а бяхме здрави и аз успокоявах Славчо: “Аз ще лъжа, че сме болни, щото съм по-голям и по-хубаво лъжа. Тогава четях “Мнимият болен” на Молиер.”
Бомбардировките продължиха три месеца. US SAC (Strategic Air Command) бомбардираше денем с фугасни бомби, пробиващи няколко бетонни плочи. RAF (Royal Air Force) нощем със запалителни бомбички, опожаряващи само тавана. Нашите недоумяваха. Не знае ли английското разузнаване, че в София няма толкова много стари къщи както в Лондон, Хамбург, Мюнхен, където може да се причини стихиен пожар?

Аз, пикльото, изказвах собствено мнение: англичаните бомбардират по-хубаво, понеже нощем е феерия.

От US бомбите цъфваше като букет взрив бяло-жълто-оранжево-червен отдолу нагоре, земята се тресеше. Серия от взривове се чуха приглушено, без да отекне ехо. Кратерите от тях, загладени от годините, още личат и ще ги видите като конусовидни вдлъбнатини, ако се разходите в гората зад по-късно построената телевизионна кула. Незнаен US бомбардир пуснал бомбите си в гората, за да не убива хора. Недисциплиниран бомбардир в “Мисия София”.
Студена беше зимата 1943-44 година, улиците бяха заледени, не смогваше да ги почисти добрият софийски кмет и лош стихотворец. Това беше добре за бягащите от града софиянци; те изобретиха креватните шейни. Двоен креват, желязната рамка на пружината като плазове на шейна, натоварена с денкове, бохчи, легени, всякаква покъщнина, а под пружината две дъски накръст, за да не се влачи по заледената улица. На една такава шейна върху покъщнината седяха две деца и се смееха, понеже им беше весело да ги возят. “Шейната” я влачеха старец, старица и жена, вероятно майката на децата. Те не се смееха, а пъшкаха, теглейки шейната. Тази картинка си я спомних след години, когато турците бягаха от България и с моята лада Кеворк и аз ги изпровождахме до границата. Багажниците на покривите на турските москвичи също бяха натоварени със сахани, бохчи и покъщнина. Турците не ги съжалих; те не се бяха впрегнали в шейни да си влачат покъщнината.
Вкъщи се завърза спор между трима български офицери може ли два пъти на едно и също място да падне бомба или артилерийски снаряд. Всички знаехме, че Рузвелт казал да не се бомбардира повече София, но Чърчил му писал “Лекарството върши работа, нека да получат още дози, докато София бъде изравнена със земята и земята се засее с картофи.” Знаехме кой какво казал, понеже слухтяхме скупчени около радиото. В Царство България радиоапаратите бяха с пломбирано с червен восък копче за настройка, за да слушаме само радио “София” или немската радиостанция “Донау”. Имаше малки радиоприемници само с едно копче, от което включваш и настройваш на станция. Властта и тях запечата; който има такова радио, да го включва и изключва, вкарвайки и вадейки щепсела от контакта. Върху радиото с много копчета вкъщи нашите поставиха заявление без дата: “Днес детето, както си играело, счупило пломбата.” Готов бях да лъжа, но се обидих, че ме наричат детето. Развинтих задния капак на радиоприемника от златната серия на “Телефункен” с разлети къси вълни, показах как с пръсти мога да извадя кордата от жлеба на шайбата и да я въртя и да улавям всякакви станции, без да счупя пломбата. Но тъпите англичани емисията на радио “Лондон” я започваха с четири удара на тъпан като началото на “Петата” на Бетовен. Ниските тонове проникват през стените, комшиите германофили ги чуваха и донасяха на копоите.
Трима офицери на гости вкъщи спореха може ли на мястото, където падне артилерийски снаряд или авиобомба, да падне втори снаряд или авиобомба. Майор Стоименов от инженерни войски, който беше с жена си Кръстинка, каза, че не може; най-доброто убежище за пехотинеца е в кратера, изровен от току-що паднала бомба или артилерийски снаряд. Майор Минев, авиоинструктор, който беше с жена си леля Кичка, каза, че не му се вярва да може. Кръстникът ми Спайч, подпоручик Димитър Списаревски, който беше с гаджето си Фроса Каблешкова, каза, че всичко може. Надделя майор Стоименов, който вече беше убедил компанията, че не може София да се изравни със земята и да се засеят картофи, както иска Чърчил, защото нищо няма да поникне върху развалините.

Обзаложиха се на една месечна заплата, нищо че на подпоручик Списаревски му беше по-малка заплатата, отколкото на майорите. Никой от тримата нямаше доказателства, но доказателството дойде само. Върху нашата кооперация в малък интервал паднаха две бомби през януари 1944 г. Има архивни снимки в сайта “Изгубената България”.
Спайч не научи, че е спечелил облога. На двайсети декември 1943 година Фроса ми каза по телефона, че Спайч паднал край Панчарево. После казаха, че той треснал водача на ескадрила четиримоторни US “летящи крепости Либерейтър”. После негов приятел летец изтребител ми каза, че последните думи на Спайч по бордовата рация били “Удариха ме в краката тяхната мама”. Приятелят летец не знаеше, аз още по-малко знам какво точно е станало. Дали Спайч връхлетял Либерейтъра, защото с покосени крака е загубил управлението на машината, дали като видял, че тя и без това вече пада, я е насочил към корпуса на челния “Либерейтър b-17″ ?

Но простакът всичко знае. Простаци, знаещи, че Спайча сразил US летци, потрошиха металния му барелеф на гробището на българските летци в София. Не го откраднаха за вторични суровини, потрошиха го.

Путьовци, казваше Спайч, когато се развърташе с някой стол. Той предпочиташе да се бие със стол или нещо друго подръчно, не с юмруци, за да не са натъртени, когато пилотира.

Българските политически путьовци се правят на ударени с тухла по главата за хилядите жертви на англо-американските бомбардировки.

Само партия “Атака” почете жертвите.

Аз негодувам срещу путьовците, които счупиха паметника на Спайч; направиха пред US посолството паметник на US летците, които бомбардираха София. Негодувам срещу сервилността. Про-US форумци миналата сряда се усъмниха, че англо-американците са пускали гърмящи писалки от небето. Без да са помирисвали Вавилон и Багдад, ми обясниха, че US рейнджърите не били разграбили музея в Багдад, те го били пазели от крадци.
Багдадският крадец от едноименния филм ли пренесе на летящото килимче откраднатите от музея експонати да ги продава в нюйоркския клон на Sotheby’s?
Vae victis. Горко на победените. На българите им късали от залъка за репарации, откъснали им земи. Маршал Жуков не на летящо килимче; на два товарни влака изнесе културни ценности от победена Германия.
Жуков приел на бял кон парада на победата в Москва, не Сталин, който се страхувал да не падне от коня. Вярно ли е?
Питайте радиожурналистките бързострелки – те се съревновават в бързоговор, щото Мето не им е преподавал правоговор. Питайте политолозите всезнайковци – обучени са в Харвард или в партийна школа в Горна баня. Ш-ъ-ъ-ъ-т! Тихо! Те сега анализират “Атака”.

15.01 2014 в 15:24

100 Атакиста... ако не друго поне бизнеса с пицата на парче ще процъфтява

11.01 2014 в 10:04

ТОВА Е ПОЗОР!!!
Политика
08.10.2010
В зрелищно шествие от хотел „Кемпински” до американското посолство преминаха тази седмица Гвардейският духов оркестър на Българската армия и Стародавната и почитаема масачузетска артилерийска рота за церемонията по откриването на паметника на американските летци, загинали в небето на България през Втората световна война. Монументът, който се издига пред посолската сграда на САЩ в София, беше открит от посланик Джеймс Уорлик.
Сред гостите бяха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, заместник-кметът на София Минчо Герджиков, бившият български еврокомисар Миглена Кунева, бившият външен министър Соломон Паси, депутати.
Вижте кой го открива - лицето на бъдещия реформаторски блок, и министри и депутати от тройната коалиция .
открит на 08.10.2010

11.01 2014 в 10:03

Пак разни клонинги ми крадат успешния ник. Само вчера и днес съм открил повече от 10 тъпи постинга пуснати под (фалшив) ник "Професор Балкански". Не знам защо Йончев продължава да ги търпи тия нарушения на правилата и допуска подобен вандализъм и форумен тероризъм.

11.01 2014 в 09:53

Педи 70 г. антифашиската коалиция срива половин София.

На тази дата е извършена една от най варварските атаки над мирната ни столица.
От 12 ч. на обяд до 12 ч. през ноща над София на повече от 10 вълни минават общо над 400 американски и британски самолета - 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) 110 изтребителя P-38 Lightning и над 80 британски "Уелингтън"
Над София нашите летци свалят общо 14 бандита и губят 10 самолета и 7 летци.
Това са кървави 12 часа в които загиват общо 947 човека и са ранени 710.
Тежкко ударени са 3731 сгради - разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784.
ЗА ТОВА СТАВА ДУМА !!! ЗАТОВА БЕШЕ ПРОТЕСТА !!!
Там не бяха само хора от Атака, но все пак сме солидарни с тях, че само те се сетиха! Съществуването на този паметнек е НЕДОПУСТИМО !!!

11.01 2014 в 00:09

Протестът беше по повод годишнина от бомбардировките на българската столица през 1944 г., по време на Втората световна война.
Атака и Волен са друга тема. Май пак четем поръчкови статий.

10.01 2014 в 21:50

Кви са тия жени там бе!? Ако са такива поддръжнички на болен, не трябва ли да следват проповядванията му, едно от по-известните от които е, че жена няма работа извън кухнята. Кво са тръгнали тия да имат идеи (макар и грешни) и да ги защитават. Тва не са идеалите на болен. Жената ако не готви на мъжа тря я замеряме с камъни или нещо такова, като модерното общество, което тъп нацист с голи снимки на трета страница в телеграф иска да сме.

10.01 2014 в 19:43

Mакар и мозъчната дейност на противниците на АТАКА да е сбъркана(25 години промиване на мозъци), все пак Волен има и някои попадения. Например 20%-я данък върху мафията на зелените енергетици. Може би малко нерешително подходиха, трябваше да е повече. Но е факт, че АТАКА предложи това, и поради нестабилната политическа обстановка, то мина. Мина, въпреки, че освен в ГЕРБ, в БСП и ДПС също има много „зелени енергетици“, които пряко губят. Факт е, че поне 200 милиона остават за държавата, т.е. за всички нас, а не отиват у разни държавно хранени „бизнесмени“. Факт е че АТАКА се пребори за това, докато например герберският президент беше против. Факт е, че повечето зелени енергетици избуяха точно през предния мандат........"

10.01 2014 в 19:41

Враговете на истината са хора , който извършват работата си механично, без желание и без да влагат смисъл във вършеното; без собствена воля , както тези които реват срещу единствения достоен политик , журналист , лидер на партия Волен Сидеров са
хората от нисшия тип ще се превърнат в марионетки в ръцете на шепа други хора, и........... ще започне един много странен вид война.............. психопати с фантастна псевдология. Това са хора, които проявяват една особеност да разказват всевъзможни небивалици или непроверени факти. Когато срещнат познат или непознат започват веднага да го занимават с чути или измислени неща, които украсяват за да предизвикат ефект. Понякога вярват на собствените си измислици, както и на такива, поднесени им от друг.
При нормални хора може да се различи емоционално-наситено от неутрално събитие, но при критиците срещу Волен това е невъзможно.

10.01 2014 в 17:40

Хехехе, съотношението атакисти/протестъри днеска 5 към 1 в полза на атакистите. Сидеров във Варна и София з 2 дни събра повече хора, отколкото раноблудните педалчета за 3 месеца.