ГЕРБ с опит ''между другото'' да прикрият харченето на публични средства

ГЕРБ внесоха редакционни промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които могат да сложат край на прозрачното харчене на публични средства. Ако предложението се приеме, оттук нататък всеки, който търси обществена информация, ще трябва да се идентифицира с ЕГН, да доказва правен интерес или членство в местна общност.

Това става ясно от законопроект, внесен в деловодството на Народното събрание от девет депутати от ГЕРБ на 14 юни. Законопроектът на Министерски съвет вече беше приет на първо четене в парламента. Той цели да въведе европейска директива от 2019 г., регламентираща отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.

Между първо и второ четене обаче ГЕРБ предлагат оттук нататък всеки, който иска достъп до обществена информация, да трябва да се идентифицира с ЕГН, както и да доказва правен интерес или членство в местна общност. ГЕРБ също така предлагат първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това значи, че документите за плащания на публични средства и от европейски фондове не биха се считали за обществена информация.

ГЕРБ все пак са "благосклонни" – посочват, че се "запазва правото на достъп до заявителите до вторична счетоводна информация и съответните регистри". Те мотивират предложенията си като казват, че целят да премахнат заложените в ЗДОИ "предпоставки за злоупотреба с право, и в резултат на това - ширеща се масова практика по подаване в общините на завелия за достъп до обществена информация с фиктивни лични данни и адреси по въпроси, които не представляват правен интерес на заявителя поради факта, че същият не е член на местната общност".

Според вносителите (Анна Александрова, Любен Дилов-син, Стефан Мирев, Ралица Тодорова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев) много пъти заявления по ЗДОИ искат от общините да предоставят копия на финансово-отчетни и счетоводни документи за разход, надхвърлящ три години, от лица, които не са "представители на местната общност по смисъла на Закона за публичните финанси".

Според чл. 41 ал. 1 от Конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация, а ал. 2 гласи:

"Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права."

Адв. Александър Кашъмов коментира пред "Сега", че на практика това значи, че на един журналист от София лесно ще може да бъде отказана информация за Бургас.

Следете новините ни в GoogleNews