Жената с най-големите играчки

„Никога няма да се сетите къде работя!“, започва разказа за професията си във форума на OFFRoad-Bulgaria.com Вива, по-позната там като Liebherr4eto. Само няколко думи по-късно пуска 4 фрапиращи снимки – обикновена жена, застанала до тежки машини с размерите на сгради. Работното си място самата тя определя като „детска градина“. Защото си имали играчки, и то големи. Иначе самата тя е като малко дете, когато има възможността да се повърти покрай машините. „Аз съм на бюро пред компютър и до телефон в представителство на немски концерна за строителна и земекопна техника“, с лека тъга отбелязва тя, защото всъщност това да се занимава с техниката й доставя удоволствие по детски.

Именно затова си признава: „Най-обичам Пловдивския панаир - за 10-тина дни се преместваме там и е много весело.“ След това добавя, че имат и много работа там, придружено от още няколко вълнуващи снимки:

Признава, че на Пловдивския панаир е ключова фигура в организацията на всичко - от щанда до квартирите.

„И машините, малко съм като дете в сладкарница, няма машина, на която да не съм се качила, която да не съм пробвала да карам. И да се снимам. Без значение наша или на конкуренцията, колкото по-голяма, толкова по-добре. Случвало се е в почивните ми дни да пътувам до Казанлък, защото е пристигнал най-големият колесен мобилен кран в света, повредил се е нещо, наши хора са там, но аз с личната си кола отивам да го видя, да пипна... Луда работа. Повечето снимки са така, рядко ме пращат служебно някъде, повечето пъти съм ходила в свободното си време.“

За OFFNews.bg тя дава още по-подробна информация за дейността си:

„Работя в представителството на Либхер за земекопна техника, мобилни и кулокранове като координатор на отдел "Сервиз". То си е по-скоро работа на компютър, пиша фактури, говоря с клиенти, подготвям консумативи свързани с работата на колегите - една шайка мъже от 25 до 55 г. - 20-тина броя.“

Типично в неин стил казва, че другите колеги от офиса я считат за нещо като своя майка:

„Все тичам по тях, кой какво забравил, на кой какво ще му трябва и т.н.“

Споменава, че за разлика от нетипичното за жена работно място, работното й време е доста нормално: от 8.30 до 17 ч., а „на ушенце“ споделя, че „сега, заради ученичката (щерка в 1-ви клас) даже малко по-рано изчезвам“.