Защо е такъв батак по граничните пунктове?

Георги Димитров Последна промяна на 22 август 2022 в 15:45 3290 1

мотор

Снимка Pexels

Мотор.

Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с реалността по нашите гранично-контролно пропускателни пунктове, но определено тази реалност не е интелигентна, любезна или нещо очарователно.

Лятото е в разгара си, няма тестове или сертификати за Covid, което в комбинация с някой свободен лев отваря така желаната от години идея за пътешествие.

В моя случай това бе една страхотна мото разходка в Сърбия, която стартира от София, през Кюстендил, ГКПП Олтоманци, Босилеград, езерото Власина и влизане през ГКПП Стрезимировци за към Трън, Брезник и София.

Между другото, ако карате мотор, направете това кратко пътуване. Много е зареждащо, докато… не се сблъскате с нашите митничари.

Караш си мотоциклета с още двама, за да е по-забавно, радва те природата и с кеф си даваш документите на дама с вид на модел на сръбския пункт, който впрочем също се казва Стрезимировци. Просто селото е разделено през средата в едни отминали времена.

Въпросната дама гледа строго, но е адски вежлива. Разпитва те имал ли си проблеми по завоите, защото са доста остри, одобрява избора на ресторант и за следващия път ти предлага друга алтернатива. Накрая те изпраща с „лек път и пак заповядайте в Сърбия“. ВЕЛИКО! Не знам дали е вежлива по възпитание, или трудовата характеристика ѝ го изисква, но другия петък пак съм натам, за „Рощилиада“.

Спечелиха ме тези хора, но това е друга тема.

С приповдигнато настроение се насочваме към Родината и хоп, задейства се някаква щуротия която мие, по-скоро църцори по колите с вода. Да, ама аз съм на мотор.

Двата мотора пред мен спират и младежите правят грубата грешка да попитат на кое гише да отидат. Първата среща с българската действителност идва с описаните по-горе митничари. Излиза един и задава мъдрия въпрос: „А, ще мога ли първо да си изпия кафето?!“, с един не много мил тон. Цъка си митническите неща на компютъра и тия двамата пред мен минават проверката. Докато не ги спрат на втора бариера, където тонът става леко по-груб, може би за респект:

- Нещо за деклариране, цигари, алкохол?

- Не.

- Сигурен ли си?

- Да!

- Ама няма нищо, нали?

- Да отварям ли раницата да Ви покажа?

- Аре ‘бей!

И в този момент аз подавам паспорта за проверка и честно казано се забавлявах с тия нашите служители. Паралелът с дамата от съседната митница беше неизбежен… Дадоха ми документите и аха да ги прибера, когато една бариера се стовари на моторетката ми. Ей така, юнашката отгоре на предния панел. От ония старите соц бариери без гумено на долната страна.

- Ехеее, какво правим бе?!, влизам в стилистиката в държавния служител, докато не получавам мега-отговора:

- Ми не те видèх…

Излезе тоя с кафето и почна да се суети и акъл да дава как щяло да „падне“ одраното на боята… Запалих си мотора, теглих му една на ум и подкарах бесен. След 200 метра получих прозрение, което ме накара да бия спирачки и да се върна обратно. Реших да взема името на човека, КОЙТО РАБОТИ НА ГРАНИЦА И ОЧЕВИДНО НЕ ВИЖДА КАКВО СТАВА ОКОЛО НЕГО. Впрочем, той се изненада на моя въпрос как се казва и даде втори мега отвор:

- Е тука си пише! – сочейки старателно покрития си от ризата бадж. Казах му, че очевидно не мога да прочета и искам да подам оплакване срещу него, а той гордо се изпъчи с думите:

- Ивко Бонев се казвам!

Г-н Бонев, да ви кажа няколко неща:

- На работа кафето е на втори план, първи е да си свършите задачите. Ще е хубаво, ако е малко по-любезно;

- Като ударите някой, най-често се казва „извинете“;

- Вие работите на ГРАНИЧЕН ПУНКТ, отговорът „Ми не те видèх“ е нелеп. Утре няма да видите я човек, я кола, я камион, я нещо друго.;

Обещах Ви да се оплача от вас и го правя. Ивко, нали не си мислиш, че ще ми вземеш тия 50 кинта глоба за обида на полицай. Защото ако го направиш, ще плащаш пребоядисване на мотор, камерите записват. Надявам се, защото, ако ти отговаряш за тях, може и да не си ги видèл. А сега този текст ще отиде и към официалния e-mail на МВР за обратна връзка.

А всичко можеше да приключи просто с едно „извинете“.

С цялото ми неуважение, Георги Димитров

P.S. Лек път и приятно висене по границите… дано не срещнете Ивко-вци. За „Рощилиада“ ще проверя как са колегите на „Калотина“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови