Автор: ПЛАМЕН ТЕНЕВ, OFFRoad-Bulgaria.com Докато си карахме по бул. "Толбухин", небето свъсено не предвещаваше нищо от това, което последва четвърт час по-късно.

Движението на елементарните частици и колата им за миг се превърна в шляпане, плаване и някакви опити за управление на оранжевото съоръжение.

Надничаха иззад дърветата, като дебнещи мелници, с гиганските си перки, ловците на вятър.

Прясно оросената трева, току полегнала на пролетния дъжд, искреше от удоволствие край жадния за приключения път.

Там притихнал за момент бе д-р Джекил, омагьосан и добродушно съгласен на експеримента да е просто транспорт,

...но от другата страна си бе мърляв, садистичен мистър Хайд, мълчащ злобно и нервно очакващ поредната доза плодородна земя.

Изненадите сега започваха. Виждайки, че са сами, две дъги радостно разпериха пълното си великолепие над ветроловците.

Като две влюбени душИ се преплитаха и разразливаха из прорастналите зелени житни вълни.

Мислех, че това е всичко, но имаше още, малко още, на самия финал.

Какви бои имаш, Господи, а как само ги използваш...