За 10 години населението на България е намаляло с 590 000 души. Броят на бедните пенсионери се е увеличил със 128 000 души, а на бедните деца - с над 17 000, съобщи зам. социалният министър Иван Кръстев на онлайн дискусия за доходите, организирана от фондациите „Солидарно общество“ и „Фридрих Еберт“.

Според Кръстев страната няма адекватна политика за социалната закрила на най-уязвимите - пенсионерите и децата. За 10 г. - от 2010 до 2020 г. месечните помощи за отглеждане на дете са се увеличили с едва 5 лева, казва Кръстев, цитиран от БНР.

1,6 млн. българи са под прага на бедност, а близо половин милион души или 29% от наетите са на минимална заплата.

Дискусията бе насочена към политиката по доходите, защото основните очаквания на българските граждани от членството в ЕС бяха и са свързани с повишаване на жизнения стандарт. 14 години по-късно тези очаквания не се реализират, констатират участниците в нея. България заема челните места в Съюза по равнище на бедност, ниски доходи и риск от социално изключване.

Има ли България политика по доходите

България е сред 55-те държави с „по-висок среден доход“ и се сравнява на две равнища - регионално, в рамките на Югоизточна Европа, и на макро равнище, в рамките на ЕС. България бележи съществено изоставане спрямо повечето държави, което се дължи и на редица специфики: нисък процент на преразпределение, високи неравенства, слаба адекватност на социалните плащания и др. Данните от представеното сравнително изследване показват, че броят на наетите на минимална работна заплата се увеличил над два пъти, като обхваща 15% от всички заети.

Минималната работна заплата

Минимална заплата съществува във всички държави членки на ЕС и се разглежда като елемент на политиката за преодоляване на бедността. Така се цели постигането на социална защита, условия за задържане на кадрите на пазара на труда, макроикономическа стабилност, задоволяване на минималните жизнени потребности и т.н.

Размерът ѝ в България остава най-ниският за ЕС и за 2020 г. тя е 46,86% от средната за страната. Значителните несъответствия спрямо страните в ЕС се запазват. България е на първо място по отношение на неравенствата, а равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски.

В дискусията взеха участие г-н Жак Папаро – директор на фондация „Фридрих Еберт“ за България, г-н Георги Пирински – председател на фондация „Солидарно общество“, г-н Иван Кръстев – зам. министър в Министерство на труда и социалната политика, г-жа Надя Клисурска - зам. министър Министерство на труда и социалната политика, доц. Ирина Данаилова – к-ра „Човешки ресурси и социална защита“ при УНСС, д-р Александър Димитров – к-ра „Политология“ при УНСС и г-жа Мирена Филипова – политически анализатор и журналист „Барикада“; модератор на дискусията - д-р Пенчо Хубчев, програмен координатор във Фондация „Фридрих Еберт“.