Образование в проценти: по-малко деца отпадат от училище в България, но и по-малко записват университет у нас

95.3% от децата в ЕС между 4 г. и възрастта, в която задължително започват училище (у нас това се случва на 7-годишна възраст - бел. ред.) са били записани във форма на ранно обучение през 2016 г. Процентът нараства през последното десетилетие и през 2016 г. е с 6.1% процентни пункта над 2006-а. През 2016-а се постига целта (95%), заложена пред членките на ЕС с краен срок на изпълнение 2020 г.

Така ли е в България?

Данни на Евростат, публикувани вчера във връзка с вчерашния световен ден на детето, показват, че, уви, страната ни изостава и дори тенденцията се е обърнала от положителна в негативна.

Докато през 2015 г. обхванатите от предучилищното образование деца на възраст от 4 до 6 г. вкл. са 89.2%, през следващата година те падат на 86.5% и почти се изравняват с процента от 2011 г. (86.6%).

Спад имаме не само в дела включени в обучение преди първия учебен ден. Негативна е тенденцията и при завършилите висше образование на възраст 30-34 г., показва сравнението между 2016 г. (33.8%) и 2017 г. (32.8%). В ЕС процентите са съответно 39.1 и 39.9. Развитието в ЕС е с по-бързи темпове, което е видно от данните да 2002 г. Тогава България е почти на едно ниво със средата в Съюза - 23.2% за страната ни и 23.6% за ЕС.

77.7% от току-що дипломиралите се у нас са си намерили работа, сочат данните към 2017 г. В ЕС за същата година процентът е 80.2.

България отбелязва видим напредък по отношение намаляването на броя отпаднали от училище деца - от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през следващата 2017-а - и все пак сме далече от средните за Съюза 10.6 процента. Не бива обаче да забравяме откъде сме тръгнали - в годината ни на пик (2003-а) преждевременно отпадналите у нас са 21.9%.

Процентът на младите хора, които нито учат, нито работят у нас също надвишава този в ЕС - 18.9% в България и 13.4% в ЕС през 2017 г. Най-нисък у нас той е бил през 2008 г. - 18.5%, а най-висок - в първата година от публикуваните от Евростат - 2002-ра: 31 на сто.

Огромна е разликата в процента на българите между 25 и 64 г., които продължават да учат допълнително и след училището и университета, и този при средния европеец. У нас миналата година курсове и допълнителни обучения са минали едва 2.3 на сто, докато в ЕС - 10.9%.

Следете новините ни в GoogleNews