За две години и половина с държавни средства са финансирани 7598 ин витро процедури, вследствие на които са родени 2171 българчета. Общата финансова стойност на тези дейности е 29,3 млн. лева, показва доклад на Сметната палата за работата на Центъра за асистирана репродукция от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г.

Успеваемостта по показател „родени деца“ за България е добра - 28 на сто, с което страната ни се доближава до успешните европейски практики (Австрия 27,4 на сто). 

35% от всички извършени у нас ин витро процедури в този период са били финансирани от фонда. 

Одиторите посочват, че за целта са ползвани по 12 милиона лева годишно, което е незначителна част от бюджета на здравното министерство (около 3%). В същото време тази мярка се прицелва в борбата с ниската раждаемост и застаряването на населението, тъй като България от години е с отрицателен прираст.  В края на 2015 г. населението на България е намаляло в сравнение с 2014 г. с над 48 хил. души, а през 2050 г. се очаква да намалее до около 5,8 млн. души по прогнози на НСИ. Коефициентът на общата раждаемост през 2015 г. е 9.2% и е по-малък от общия коефициент на раждаемост за ЕС.

Макар успеваемостта да е добра, много от двойките е трябвало да чакат почти година, за да бъдат одобрени заради недостиг на финансов ресурс. През 2016 г. е отчетено забавяне от 11 месеца при някои двойки. В резултат на забавянето се намалява ефективността на дейността, поради намаляване на вероятността за успех на осъществената процедура по асистирана репродукция, посочва докладът. Очаква се това забавяне да бъде намалено заради решението на правителството да премахне лимита на броя на ин витро процедурите, за които едно семейство може да кандидатства за финансиране.

Освен забавянето на финансирането, Сметната палата е открила и други пропуски в дейността на центъра. Одиторите посочват като недостатък, че той няма ефективен механизъм за проследяване на резултата от извършените процедури по асистирана репродукция. Финансирани са процедури в болници, които не отговарят на критериите за успеваемост.

Открити са и сериозни счетоводни пропуски: към фактурата за окончателно плащане на дадена процедура, лечебните заведения не прилагат цялата медицинска документация, а само епикриза и протокол. Неизискването и непредставянето на медицинската документация към фактурите за окончателно плащане създава риск за заплащане на дейности, които са изпълнени в намален обем или не са изпълнени. Затова одитният доклад е изпратен на Агенцията за държавна финансова инспекция, посочва Сметната палата. 

Още по темата

20/06/2017

Общество

Какви са изискванията за финансирано от държавата ин витро